Целенасочената държавна политика в образованието помага на Дания

Борис Георгиев e студент в Университета в Орхус, Дания. Завършва бакалавърска степен по икономика и администрация, a в момента следва магистратура по международно икономическо консултиране.

През октомври Георгиев успя да спечели престижната световна титла "Най-добра студентска разработка по икономика 2013" на конференцията на Международната атлантическа икономическа общност, проведена във Филаделфия, САЩ. Преди броени дни той бе избран за "Бизнес студент на годината" в Университета в Орхус.

Тази година Университетът в Орхус бе единственият европейски университет, който намери място сред финалните четири, където останалите три университета бяха Станфорд, Бъркли – Калифорния и Университета в Сан Диего. Досега датски университет никога не беше достигал до финалите на сътезанието, което редовно се печели от най-престижните висши учебни заведения по света.

– Г-н Георгиев, поздравления за наградата. Как сте стигна до удостояването Ви с този приз?

Благодаря Ви. Приятно ми е, че много хора се зарадваха на успеха ми. Смятам обаче, че по-коректното название е "престижна световна награда за икономическа разработка", а не "най-добрата дипломна работа в света", което не е напълно коректно. Пътят за спечелването на тази награда бе наистина доста дълъг. Всичко започна през миналата година, когато кандидатствах с бакалавърската си теза и завърших на второ място в световния конкурс. Резултатът искрено ме изненада, защото напливът наистина е огромен, като в повечето случаи победителите са от топ университетите в света – Харвард, Станфорд, Бъркли, London School of Economics и т.н. Университетът в Орхус триумфира за първи път.

– Отзвукът в България наистина бе голям. Как отразиха успеха обаче датските медии?

Доста по-лимитирано, но университетските медии бяха много щастливи от постижението и приноса към имиджа и световното популяризиране на университета. В няколко регионални вестници и медии излезе материал, свързан с победата. Допълнително, най-влиятелният и реномиран датски бизнес вестник Boersen публикува статия относно постижението.

За съжаление България не се слави с особено добър имидж в Скандинавия, което, предполагам, до някаква степен изиграва своята роля в начина, по който хората ни възприемат. За моя радост, благодарение на постоянния труд и добрите резултати в университета, отношението към мен е доста положително и дружелюбно – не мога да се оплача. Хубавото е, че постижението е първото по рода си в историята на Дания и на университета, което допълнително ме радва. Освен това промотирам и университета ми, което е важно за налагането му като ВУЗ от най-висш ранк на световно ниво.

– Каква беше тематиката на икономическата Ви разработка?

Разработката беше свързана с финансовата икономика и най-вече оптимизирането на финансови портфейли. Изследвам проблем, в който даден инвеститор или фонд би искал да диверсифицира портфолиото си по начин, който би дал максимална възвращаемост за даден поет финансов риск. Разработвам нов модел за оценка на възвращаемостта на капитала, като комбинирам три модела в един. Тествам и две стратегии за инвестиране, които намират оптималното портфолио върху ефективната крива.

Подобен тип разработка може да е полезна, както от академична гледна точка за разработване, така и от практическа гледна точна на портфолио мениджъри и инвестиционни компании.

– С какво висшето образование в Дания е по-добро от това в България?

Трудно ми е да кажа с какво датските университети са по-добри от българските. В Скандинавската страна има много дисциплина, уважение и толерантност между хората и студентите. Това е много важно и спомага много за самата учебна среда да предразполага към едни много приятни и ползотворни мигове. Като цяло в университета има една невидима уютна среда, където всеки идва с ясното съзнание, че трябва да полага труд, да научава, да разширява интелектуалния си хоризонт и да общува със съучениците си.

Друг аспект е и целенасочената политика на държавата за образованието. Огромна сума от бюджета се инвестира в образование, иновации и изследвания – неща, които в България са на доста заден план. Смятам, че тези ключови основоопределящи инвестиции позволяват базата да бъде на много високо ниво, преподаването да е според най-модерните стандарти и изисквания.

Що се отнася до различни световни състезания и конференции, то основната разлика е, че в България не достига подобен род информация до студентите. Миналата година, когато писах бакалавърската си дипломна работа, бях посъветван от научната ми ръководителка да кандидатствам. Информацията за конкурса бе трудно достъпна, като се разпространяваше основно сред преподавателите от стотици световни университете, които в последствие информират своите студенти.

В България, за жалост, до студентите не достигат такива възможности, а няма никакви ограничения спрямо държава, университет, националност и т.н. да се участва. В този смисъл смятам, че трябва българската образователна система да бъде по-гъвкава, по-будна и да подобрява постоянно конкурентоспосбността си. По тази начин и студентите ще бъдат по-удовлетворени и качеството на обучение ще се вдигне със сигурност.