Общо 7,2 млрд. лева са необходимите до 2020 г. инвестиции за осъществяване на целите за национални енергийни спестявания. Това каза Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, по време на конференция за енергийната ефективност на сградите, организирана от Германо-българската индустриална и търговска камара.
Алексиев отбеляза, че след срива на потреблението на енергия през 2009 г. оттогава потреблението плавно нараства, т. е. увеличава се енергийната интензивност на икономиката. Най-отчетлива е тази тенденция в сектора на услугите и при домакинствата.
В индустрията енергийната интензивност нараства по-бавно, като това се дължи на свитото производство и остарелите мощности, за които няма средства да бъдат ремонтирани, посочи Ивайло Алексиев.
По данни на агенцията индустрията и търговците с енергия изостават с изпълнението на целите за енергийни спестявания към 2012 г. – досега са изпълнени съответно почти 41 и 44% от заложените в законодателството цели. При домакинствата се отчита преизпълнение на целите към 2012 г., посочи Алексиев. Това обаче се дължи не толкова на приложени мерки за енергийна ефективност, колкото на срива на потреблението на енергия в разгара на кризата.
Николай Налбантов, директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, отбеляза, че предстои да се разработи нов национален план за енергийна ефективност за периода 2014-2016 г. За периода ще се заложат 3% спестяване на енергия, както и в предходните 3-годишни планове. Все още не е готов и националният план за сградите с нулево потребление на енергия, допълни Налбантов.
Целите в Германия
Германия не се е отказала от целта да спре да използва ядрена енергия от 2022 г. До 2020 г. Берлин иска да намали вредните емисии с 40% спрямо количеството им от 1990 г., а към 2050 г. – с 80-95%. Към 2020 г. се планира делът на енергията от възобновяеми източници в страната да нарасне с 35%, а към 2050 г. – с 60%.
Планира се още намаляване на нуждите от топлоенергия с 20% до 2020 г. и на първичното енергопотребление с 80% до 2050 г. Към 2020 г. се цели намаляване на потреблението на енергия с 10%, а към 2050 г. – с 20%, като до 2050 г. се планира да се премине към климатично неутрален сграден фонд. За целта до 2020 г. ще бъдат въведени и стандарти за климатично неутралните сгради, както и ще се доразвиват стимулите за интегриране на възобновяемите източници в топлоснабдяването.
Дирк Калуза от Eclareon подчерта, че над 40% от потреблението на енергия в Германия отива за отоплението на сгради. Три четвърти от потреблението на енергия от домакинствата също отива за отопление, поради което усилията на властите са насочени към енергийната ефективност на жилищата.
Калуза посочи, че от над 20 години, заради непрестанния ръст на цените на енергията, расте и делът на разходите на домакинствата за енергия от общите им доходи. В тази връзка активно се осъществява т. нар. „енергиен преход” в страната – развитие и насърчаване на технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници, интелигентно управление на мрежите, технологии за съхранение на енергия, ефективни централи, сгради и производства и т. н.
Още през 1998 г. в Германия е била изградена първата експериментална пасивна къща, поясни Мориц Райнингер от Германския съвет за устойчиво строителство. Две години по-късно е разработена и първата къща с нулево потребление на енергия, а през 2011 г. е изградена и първата плюс енергийна къща – жилище, което само произвежда необходимата му енергия и има възможност за съхранение на излишъка с цел последващо използване. Тобиас Бубе от архитектурното бюро RRolf Disch посочи, че се върви към изграждането на цели квартали от плюс енергийни къщи.
16:35 | 10.09.22 г.