Проектът на Бюджет 2014 ще бъде публикуван тези дни, но по всичко личи, че големи изненади няма да има. Структурата на бюджета се запазва, като за поредна година политиците са по-склонни да напрегнат разходите, отколкото да търсят структурни решения. Заявките са за повече социални разходи, като се разчита на икономическия растеж да донесе повече приходи в хазната, което да озапти бюджетния дефицит.
Всъщност към момента това е големият въпрос – дали макрорамката на бюджета ще издържи и какви са рисковете пред бюджетната стабилност, пише Петър Ганев в анализа си.
Актуализацията на Бюджет 2013 вдигна дефицита за текущата година до 2% от БВП, като ако няма някакво разпускане на харчовете в края на годината, тази граница не би следвало да се надвишава. Имайки предвид фискалните правила, които влизат в сила от началото на следващата година покрай новия Закон за публичните финанси, то през 2014 г. бюджетният дефицит също не би трябвало да скача над 2% от БВП. Така задавайки рамката, няма защо да се учудваме, че риториката за ляв бюджет и повече разходи леко се разминава с реалностите – просто бюджетът така или иначе е ляв (разходите са предимно социални) и няма откъде да влезе свеж ресурс, който лесно да бъде насочен към популистки харчове.
Бюджетът залага икономически ръст от 1,8% за следващата година, който обаче остава спорен на фона на стагниращата икономика през тази година. Добрата новина са нарастването на износа и покачването на заетостта, но липсата на чуждестранни инвестиции подрива растежа. Макар в момента основата да е стабилна, тоест икономиката ни да не е стъпила върху някакъв балон (като строителството и недвижимите имоти преди 2009 г.), възможностите за растеж без приток на външен ресурс са ограничени. На практика оставаме силно зависими от възстановяването в Европа, което да издърпа икономиката ни, а оттам - и бюджетните приходи.
На фона на очакванията за малко повече приходи през последните дни се обявиха и намеренията за свиване на разходите в администрацията, което да осигури ресурс за обявените социални мерки като покачването на пенсиите. Идеите обаче са разнопосочни – от оптимизиране на администрацията и свиване на разходите по ведомства до покачване на заплатите в бюджетната сфера. Опитът от предни години също показва, че в рамките на бюджета трудно се постигат реални икономии от свиване на администрацията – по-скоро постоянните усилия за ограничаване ръста на ведомствените харчове имат положителен ефект в дългосрочен план. По-големите разходи така или иначе са в перото трансфери, тоест ако неефективната администрация ни тежи, то много повече тежат продънените социални системи, начело със здравето и пенсиите. Там не можеш просто да отрежеш 10%, а овладяването на разходите минава само през структурни промени.
Липсата на гъвкавост в бюджета и обещанията за повече разходи са проблем не просто заради влизането на по-строги фискални правила през следващата година, но и поради липсата на буфер, какъвто в предходни години беше фискалния резерв. Сега там свободен ресурс почти няма, което означава, че всеки дефицитен харч ще бъде финансиран с поемането на нов дълг, като неизбежно ще се прибегне и до някаква форма на външен заем.
Последните години ясно показаха, че веднъж влезеш ли в спиралата на дефицитите, трудно излизаш от нея, особено ако икономиката ти не работи. Следващата година ще е шестата поредна на бюджетен дефицит, като с ревизията на бюджета през текущата обърнахме и тенденцията – в момента дефицитът се разширява, а не се свива. Ако не искаме постоянно да си говорим за външни заеми през следващите години, трябва да потърсим решения за ограничаване на разходите.
Идеята за институционализирането на т. нар. фискален съвет към парламента може да работи именно в тази посока – като още една котва пред изкушението да се харчи, наред с нормативно разписаните фискални правила.
04:20 | 12.09.22 г.