Забраната на планираното бързо излизане от употреба на стоките може да доведе до по-добра защита на потребителите, а и до нови работни места, защото ще стимулира устойчивото развитие на икономиката.
Този извод прави Европейския икономически и социален съвет след анализ на пазара в ЕС. Много стоки на пазара имат заложен жизнен цикъл – електрическите крушки изгарят след определен брой часове работа, същото се отнася и до батериите и още много други електроуреди. Дрехите пък излизат от „мода” само в рамките на един сезон.
Така хората се оказват или с гардероб, задръстен от дрехи или изхвърлят тези стоки и така спомагат за трупането на отпадъци.
Всъщност години наред стремежът беше именно към стоки, чиято употреба няма да е вечна. Рекламите например стимулират консуматорското общество, но хората рядко се отказват от своите работещи уреди, само защото на пазара се появява новият модел. Така компаниите трудно планират непрекъснат ръст на потреблението на своите стоки, към което се стремят всички собственици.
Затова и уредите станаха с определен период на употреба и се развалят буквално дни след края на гаранционния период, а шивашката машина на баба, предавала се от поколение на поколение, остана завинаги забравена в стария гардероб.
Анализите обаче показват, че тактиката за непрекъсната покупка на нови стоки не работи и реално има много малък ефект върху работните места. „Повечето продукти се произвеждат извън Европа, от зле платени работници”, мотивират се от Европейския икономически и социален съвет.
Екологичният ефект не е за пренебрегване – потребяват се повече ресурси, а боклуците и замърсяването на околната среда се увеличават. В социално отношение излизащите от употреба уреди стимулират хората да теглят кредити, което пък е причината за безпрецедентни нива на задлъжнялост, на които сме свидетели в развитите държави.
Предложението е стоките да не се произвеждат със „заложени дефекти”, така че жизненият им цикъл да бъде съкратен. Напротив – те трябва да могат лесно да бъдат поправяни. Така ще бъдат спестени редки и ценни метали, ще бъдат намалени отпадъците и замърсяването на околната среда. На етикетите вече не трябва да бъде сочен максималният, а минималният срок на употреба.
Една от мерките, които ще стимулира производителите да прегърнат тези мерки, е задължението да поемат разходите за рециклиране на стоките си, особено когато става въпрос за срок на употреба, по-малък от пет години. Реално тази стъпка едва ли е толкова наказателна. Дори в и в момента много производители охотно приемат стари уреди, за да използват ценните суровини, вложени в производството. Отговорността за унищожаването на целия продукт обаче може да дотежи на някои компании.
В момента Европа е зависима от вноса на евтини и бързо излизащи от употреба стоки и това е причината за недоволство на клиентите и липсата на доверие в цели индустрии. Потребителите свързват по-дългият жизнен цикъл с качество и мерките против „заложеното остаряване” ще повишат и доверието на хората. А от това могат да се възползват европейските компании и отново да отворят работни места на Стария континент.