Пазарният дял на нискотарифните авиопревозвачи се повишава всяка година и в момента е почти 40% от всички полети в Европа. Обикновените пътуващи, особено тези, които избират да летят с цел екскурзия и разполагат със съкратен бюджет, предпочитат нискотарифните авиокомпании и в това няма нищо случайно. Този клас превозвачи често примамват с предложения от типа на полети София-Лондон за 20-25 евро в едната посока или София-Милано 19-25 евро, отново в едната посока.
Заради предвидените си съкратени бюджети пътуващите дори изключват като опция националния или друг превозвач, защото очакват, че предложенията му ще се прекалено високи като цени. А това явление също е напълно разбираемо. Много често авиокомпаниите, които не спадат сред нискобюджетните, возят до дадена дестинация на цени до 3-4 пъти по-високи от тези на Wizz Air или еasyJet например.
Но колко евтини наистина са услугите на нискобюджетните авиопревозвачи?
Привидно предложенията на нискобюджетните авиопревозвачи звучат прекрасно. Кой би отказал отиване-връщане до Париж за по-малко от 200 (а понякога под 150 лв) лева в двете посоки, дори в така нареченият висок сезон? Тази оферта привлича вниманието, но всеки по-информиран пътник би разпознал малките уловки, с които си служат low-cost компаниите.
Първо, много често полетите на превозвачите от този тип кацат на летища, които се намират далеч от дестинацията. Например, ако използвате услугите на Wizz Air и летите до Париж, трябва да знаете, че самолетът на фирмата не каца на летище директно в града, а на авиогара Бове, която се намира на 84 километра от центъра на френската столица. Има няколко начина за превоз от Бове до центъра на Париж, а най-евтиният от тях е автобус, за който в момента се плащат 15 евро на човек в едната посока. При наличие на повече багаж се заплаща и допълнителна такса.
Друга хитринка, с която си служат нискотарифните превозвачи, е играта с багажа. Всички нискотарифни компании разрешават да се пренася безплатно така наречения "малък салонен багаж". Ситуацията се променя, когато трябва да се пренасят куфари. Тарифата за багаж се променя според сезона, било то нисък или висок, както и от броя куфари, а и дестинацията. Ако разгледаме случая за пътуването до Париж с Wizz Air през октомври, за да вземе със себе си един куфар, пътникът трябва да плати 49 лв в едната посока, или 98 лв в двете посоки. Това е сума, която не фигурира в стойността на билета. С easyJet стойността на куфара в двете посоки е 36 евро, но разрешава багаж до 20 килограма, докато при Wizz Air разрешеният багаж е 35 килограма.
Сумата скача допълнително, ако плащате за куфара на летището преди полет. Свръхтеглото е изключително неприятен момент за всеки пътник, но докато големите авиокомпании са настроени по-благосклонно към подобни "прегрешения", при low-cost превозвачите всеки грам отгоре се заплаща допълнително по специална тарифа.
В общия случай, когато човек пътува с нискотарифна компания, срещу билета му няма конкретно запазено място в кабината. Ако пътникът иска да гледа през малкото прозорче навън и да е до прозореца, или пък да е в някоя друга конкретна желана от него част на самолета заплаща допълнително за резервация на място. Например в момента таксата за подобна услуга през easyJet е 4 евро.
Всички храни и напитки на борда на нискотарифните превозвачи се заплащат, и то доста солено. Кафето, сандвичите, ядките, снаксовете са на цени между 2 и 6 евро.
Важно е да се знае, че повечето low-cost превозвачи не предлагат прекачващи полети и пътникът трябва да си купува отделни билети за всяка дестинация. Тъй като билетите са евтини, те са non-refundable, т.е не можете да си получите парите обратно, ако се откажете от полет. Wizz Air връща парите за билета при случай на смърт на близък роднина до 30 дни преди датата на пътуване.
Все пак някои предлагат опция да се смени датата или името на пътника. Това отново става срещу фиксирани такси (смяната на име при Wizz Air e 60 евро). Често пъти смяната на име дори може да излезе по-скъпо от купуването на нов билет. Ако закъснеете, няма да може да си запазите място за следващ полет и трябва да си купувате нов билет, и то на далеч по-висока цена.
Рекламните кампании на нискобюджетните превозвачи често акцентират на най-евтината част от полета. Когато говорим за България например, полетите от София до Лондон, Брюксел или Париж например често са по 20-30 до 40 евро в промоционалните периоди. Но в рекламите не се посочва каква е таксата за обратния полет, която при справка може да се забележи, че тя в повечето случай е далеч от евтина - понякога е дори 3-4 пъти по-скъпа от тарифата за полета на отиване.
Услугите на нискотарифните превозвачи могат да бъдат истински полезни (и в крайна сметка полетът ви с тях наистина да излезе изгоден), ако успеете предварително да прецените детайлите на пътуването и да калкулирате общата му стойност.
Ако не носите много багаж със себе си, а и на планирате купуването на тежки неща, за които да платите, когато пътувате в обратната посока, ако мястото в кабината няма значение, няма да използвате платения кетеринг (low-cost дестинациите не са на много далечни разстояния), а и сте предвидили евтин превоз от отдалеченото летище, вероятно евтините билети на low-cost компаниите в крайна сметка ще оправдаят очакванията за икономическа изгодност.