Държавата трябва да спре да субсидира всички сектори на енергетиката и тогава секторът на възобновяемите енергийни източници ще се окаже най-конкурентоспособен, защото суровините са безплатни или с много по-ниска цена, заяви Борислав Сандов, организационен секретар на Българска асоциация „Биопродукти“. Неговият коментар беше направен по време на семинар за развитието на производството на биогаз, организирана по проекта Sustaingas.
Екологът посочи, че загубите на Националната електрическа компания (НЕК) всъщност са свързани със субсидиране на конвенционалното производство, а не заради зелената енергия.
През последните години Европа обръща сериозен интерес към околната среда и начините за опазването й. Предлагат се политики за възобновяемите енергийни източници, подобряване на енергийната политика и други мерки, чиято цел е да намалят вредните емисии въглероден диоксид.
В България обаче погледите бяха насочени към най-лесните за реализация проекти – фотоволтаици и вятърни паркове. Инвестицията в тях обаче е голяма, цената на производството – висока и се стигна до погрешното разбиране, че зелената енергия не носи позитиви за развитието на системата и на обществото като цяло. Около това се обединиха участниците в семинара.
Много е малък делът на биомасата или производството на биогаз, а именно те имат кумулативен ефект и носят полза не само за развитието на фермите, но и за регионите като цяло. Подобни проекти в Австрия например са ценни, защото намаляват зависимостта на страната от внос на енергийни ресурси, създават работни места в селските региони и пестят ресурси. „Застъпена е зелената идея“, поясни Волфганг Бааске, ръководител на проекта Sustaingas.
Инвестицията за производството на биогаз обаче не е малка – 1 млн. евро за мощности от 500 киловата, но практиката в останалите европейски държави показва, че инсталацията може да бъде направена в кооперация между няколко земеделски производители.
При производството на биогаз странични продукти са вещества, които служат за наторяване на почвата. Така ползите за фермерите, освен отделената топлинна енергия и добития метан, са и намаляването на разходите за скъпите химически торове.
Производството на биогаз може да намали разходите не само в селското стопанство, посочи енергийният експерт Александър Воденичаров, член на Алианса за устойчиво развитие. Той посочи примери за европейски общини, които използват биометан за градския транспорт, например. По негови данни годишно населението на София изхвърля 200 хил. тона органичен боклук. „Ако се използва за производство на биометан, това са 40 хил. киловата на час енергия“, коментира Воденичаров и допълни, че така могат да се захранват 100 автобуса на час с практически безплатно и екологично чисто гориво.
Освен че се пестят пари за гориво, намаляват се и разходите за унищожаването на отпадъците, както и се подобрява качеството на въздуха.
Този ефект е търсен от еколозите, коментира още Сандов. „Не всеки ВЕИ-проект е с положителна страна“, обясни той и допълни, че трябва да бъдат търсени ползите и за околната среда, и развитието на региона. Проектите за производство на биогаз имат такъв потенциал, а и самите фермери у нас проявяват интерес към технологията. Така че бъдещето на това производство у нас тепърва предстои, убедени са експертите.