Осигурителната тежест в бъдеще ще се увеличава – обмисля се въвеждане на задължителна втора здравна вноска по подобие на тристълбовата пенсионна система. Планира се и увеличение на пенсионната възраст и стаж, за което няма алтернатива. В годините обаче това все повече ще отдалечава хората от времето, когато ще получават пенсия.
Решението е в увеличаването на осигуровките, препоръча Световната банка. Експертите от там посочват, че това ще балансира системата в България и затова осигурителните вноски трябва да се повишат с 2%, а пенсионната възраст да нарасне на над 65 години. Препоръката на Световната банка към България е отправена наскоро в доклад на тема "Смекчаване на икономическото въздействие на застаряването на населението".
Отчитайки, че все по-малко хора ще могат да изпълнят условията за пенсиониране, което ще ги демотивира да внасят по-големи осигуровки Световната банка отправя и друга препоръка към страната ни - в бъдеще хората да разчитат все повече на личните си спестявания за старини за сметка на националната осигурителна система, която непрекъснато увеличава дефицита си и не може да „издържи“ на социалните плащания.
А какъв процент от българите биха могли да спестяват за старини? България остава държавата с най-ниски доходи в ЕС, минималната работна заплата, дори след извоюваното увеличение от 310 лева, остава най-ниска, а делът на хората, които живеят в големи материални лишения, е най-висок в България – 60%.
В същото време заради нарастващите разходи, които изпреварват приходите и „изяждат“ спестяванията, хората все повече търсят нови начини да инвестират парите си без да плащат за нови задължителни фондове, както се обмисля. Световната банка насочва вниманието към повишаване на финансовата грамотност на населението и стимулиране на участието в доброволни пенсионни и здравни фондове.
И все пак и здравната, и пенсионната система в България са солидарни, тоест плащат всички, за да ползват само тези, които имат нужда. Това верую все повече губи своята тежест , тъй като статистиката показва постоянно нарастване на броя на здравно неосигурените, а и на личните разходи, които осигурените плащат за лечението си.