Едва една четвърт от завършилите висшисти работят на позиции, изискващи висше образование. Близо половината от завършилите, които са си намерили работа, са на длъжности, изискващи по-ниска образователна степен. Това са основни изводи в одит на Сметната палата за изпълнението на реализацията на завършилите висше образование на пазара на труда за периода от януари 2009 година до декември 2012 година.
Държавните органи, осъществяващи политиката в областта на висшето образование и за насърчаване на заетостта, не са достатъчно ефективни и не осигуряват условия за по-добра реализация сред завършилите висше образование, се посочва в доклада. Няма единна държавна политика по реализацията на завършилите висше образование, за да се постигне реално обвързване на обучението с потребностите на пазара на труда и за повишаване на ефекта от инвестициите на публични средства във висшето образование, обобщава Сметната палата.
Най-голям е утвърденият прием за обучение на студенти в държавните висши училища в професионалните направления от област „Социални, стопански и правни науки”, който заема 34 - 35 на сто от утвърдения и 35-36 на сто от реализирания прием по професионални направления от всички области на висшето образование, като тенденцията е налице през целия одитиран период.
Общо за четирите години на държавните висши училища е предоставена субсидия в размер на 1,326 млрд. лв. Въведеният механизъм за финансиране на обучението в държавните висши училища в зависимост от комплексна оценка за качеството на обучение и в съответствие с потребностите на пазара на труда, е предпоставка за насърчаване на връзката на обучението с пазара на труда, пише в одита. Но се посочва, че при определяне на субсидията за издръжка на студентите Министерството на образованието е прилагало комбиниран подход - в зависимост от капацитета на висшето училище и капацитета на професионалното направление, като този финансов модел е в полза на държавните висши училища, но е за сметка на държавния бюджет.
Не са създадени условия за постигане на съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование чрез проучване и прогнозиране на потребностите на икономиката. Създадени са условия за пренасищане на пазара с кадри от едни специалности и недостиг от други. Законът за висшето образование е променян многократно. Не са дефинирани функции на държавата по оптимизация (сливане) на висши училища, обвързване на приема на студентите с потребностите на пазара на труда, ефективното участие на държавата в управлението на висшите училища, механизмите за контрол върху тях, пише в одита.
Степента на подготовка на студентите не съответства на потребностите на бизнеса, тъй като е предимно теоретична. Предприетите действия от Министерството на образованието, младежта и науката за подпомагане на практическите стажове и кариерното ориентиране на студентите са неефективни и не допринасят за подобряване на връзките на висшите училища с пазара на труда, заключава Сметната палата.