Изчезват ли лекарства от българския пазар, изолирани случаи ли са това, или е тенденция, кои са причините за трудното им откриване в търговската мрежа – отговорите дават от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.
Цените на лекарствата в България са най-ниски в Европейския съюз, за пореден път отбелязаха представители на фармацевтичния бранш и припомниха факторите за това – административният натиск от страна на държавата да намали цените, ефективната системата по ценообразуване, включително увеличението на броя на държавите, към които се реферира страната ни, политиката по реимбурсация и нарастването на позитивната листа.
По статистика на международната компания за анализи на фармацевтичния пазар IMS Health за тази година стараната ни е след Полша по показателя „най-ниски цени“, но се очаква да заемем първото място в тази графа.
Ниските ни цени са известни на цяла Европа
Ниските цени на медикаментите обаче не винаги са нещо положително, напомнят от бранша. Ако стойността на препаратите за лечение у нас продължи да пада, заради прилагане на непазарни принципи, има опасност някои продукти да станат неатрактивни за търговците и да отпаднат от нашия пазар, пренасочени към други европейски пазари, където те имат по-високи цени. Това е така наречения паралелен експорт*, породен от ниските цени на лекарствата у нас. Така експертите обясняват страничните ефекти от административния натиск на цените.
„Ниските ни цени са известни на цяла Европа и интересът към евтините опаковки е голям. Няма как да опазим евтините опаковки да не се експортират“, категоричен е изпълнителният директор на асоциацията Деян Денев.
„Паралелният експорт не може да бъде спрян“, коментира и Д-р Кунчо Трифонов. Единствената пречка той да не се разраства бързо е малкият физически обем на препаратите, с които разполагаме. „Нямаме достатъчно стока у нас“, каза той и допълни, че ако все пак бъдат изнесени по-големи обеми, може да останем без лекарства за някои заболявания.
Рисковете от мерките за свиване на цените
Една от най-големите пречки за достъпа до иновативно лечение са административните опити да се понижат цените на лекарствените препарати. Поне година Министерство на здравеопазването лансира различни мерки за намаляването им.
На следващо място риск създава това, че чуждите компании първо регистрират новите си продукти в държавите, в които пазарът е голям и гарантира бърза възвръщаемост на инвестициите. В същото време България остава в периферията, защото голяма част от водещите в световен мащаб фармацевтични компании генерират в Източна Европа едва между 2 и 5% от приходите си, така че нашето място и значение за пазара на фирмите е почти незначително.
На трето място идва рискът от паралелния износ. Ефектът от него се изразява в намалени количества от даден препарат в дадена държава. Някои страни са въвели специални мерки срещу него – например лансиране на алтернативни медикаменти, задължително отчитане на количествата, временни забрани за износ на някои продукти.
Паралелният пазар в Европа е за над 5 милиарда евро, уточниха експертите. Поради тази причина е налице дефицит на някои медикаменти и в други европейски страни - Гърция, Словакия, Люксембург, например.
„Ако натискаме цените, паралелният износ ще се увеличи“, категоричен е Деян Денев. А паралелната търговия е напълно легална дейност, има я и ще я има, допълни той. Големият въпрос е в преодоляването на липсите, защото дори да изтичат част от лекарствата зад граница, ако се наблюдава процесът, ще има и контрол.
Какво е бъдещето?
Идват много иновативни лекарства, констатират експертите, но предупреждават, че съвременното лечение неизбежно ще е скъпо. „Невъзможно е да се развива лечение в онкологията, автоимунните заболявания и високотехнологични фармацевтични сектори без големи инвестиции. Затова и препаратите не могат да бъдат евтини“, твърди д-р Трифонов.
Според него нарастването на разходите за лечение е неизбежен процес, но следва политиките да се фокусират не върху намаляване на цените на лекарствата, а върху оптимизиране на разходите за болничното лечение.
Подобна теза защити и проф. Генка Петрова от фармацевтичния факултет към Медицинския университет в София. По нейно мнение следва лекарствената политика на държавата да е насочена към стимулиране на употребата на медикаменти в домашна обстановка, а не към болнично лечение, което неколкократно увеличава разходите.
Професор Петрова съобщи, че новите лекарства навлизат масово в България 5-7 години след първоначалната им поява на други пазари заради тежки административни изисквания. Тя потвърди, че иновативните терапии навлизат и у нас, но са много скъпи - само един курс на лечение е хиляди левове и достъпът на българина до тях е много труден. Не е необходимо да се търси фокус върху намаляване на разходите за лекарства, защото не винаги това води до подобряване на достъпа, смята експертът.
* Паралелен износ – оригинален продукт, изнесен без разрешение на собственика на интелектуалната собственост. Смята се за част от сивата търговия с лекарства, въпреки че е легален, при условие, че опаковките са придобити от дистрибутори.