Темата за минималната работна заплата отново се върна на дневен ред, след като в началото на седмицата социалният министър Хасан Адемов заяви, че кабинетът ще направи всичко възможно да увеличи минималната заплата още от 1 октомври.
В последните години минималното възнаграждение беше замразено на 240 лева. Едва през септември 2011 година беше вдигнато до 270 лева, след това през април 2012 година до 290 лева, а от началото на тази година стана 310 лева. Предложението на синдикатите е минималната заплата да се повиши до 330 лева, ако е възможно - още от октомври.
Въпреки заявката на министър Адемов, че правителството има политическа воля за периодично увеличаване на минималната работна заплата, за да се достигне в края на мандата заложената в програмата на кабинета сума от 450 лв., явно следващото повишение няма да е в рамките на тази година, каквито коментари имаше.
И икономическата логика, и нагласата на социалните партньори обаче показват, че следващо увеличение ще се отложи за 2014 година. Самият Адемов не се ангажира с обещание за промяна от октомври, като изтъкна, че подобно увеличение трябва да се съобразява с „икономическите реалности в страната“.
А иначе аргументите „за“ и „против“ са все същите от години насам.
Синдикалните лидери настояват, че минималната заплата трябва да се повиши, защото потреблението продължава да се свива, а икономическият ръст минава през увеличение на доходите
Бизнесът винаги е срещу това предложение. Мотивите са, че може да се стигне до съкращаване на служители и закриване на фирми или преминаване в сивата икономика. Също така следва да се вземат предвид намалената конкурентоспособност на икономиката, увеличаващия се внос и намаляващия износ, както и валутният борд, смятат работодатели.
Икономистите следват друга логика и също изтъкват свои аргументи в полза на тезата, че увеличение на минималната заплата не само, че не би било основателно, но и би било изключително вредно. Първо - минималните заплати имат директен ефект върху общите разходи за труд и съответно влияят негативно върху заетостта на нископлатените групи на пазара на труда, тоест има опасност с повишението й да се повиши и делът на общите разходи за труд още повече. Второ - България е единствената страна, чиято производителност е под 50% от тази в ЕС, а презумпцията е, че работната заплата е възнаграждение за произведен продукт, а не социална помощ.
Експертите виждат други механизми. За някои правилният ход е да се търси промяна, базирана на икономическа обосновка, защото досега заплатата се формира административно. За други би трябвало да има диференцирана минимална работна заплата в отделните отрасли, като могат да се използват минималните прагове по сектори.
Предстои предложението за повишението на минималната заплата да бъде дискутирано в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Практиката досега обаче показва, че въпросът остава в застой именно при дебатите със социалните партньори.
И все пак - дали ще има увеличение на минималното възнаграждение, или не, въпросът остава отворен до края на месеца, когато ще бъде решено дали ще има промяна, увери министърът на труда Хасан Адемов.
16:08 | 11.09.22 г.