След като новото ръководство на Холдинг БДЖ представи визията си за развитието на националния жп превозвач с пътна карта до 2020 година, се очакваше и нова концепция за развитието на БДЖ.
Въпреки това под ясните планове на сменения екип прозират стари идеи, някои от тях дори тествани от предишните ръководства.
Станаха ясни няколко решения – новите управители на железницата, които бяха сменени до един за по-малко от няколко седмици, смятат да я оздравят, използвайки стари, но ремонтирани вагони, ще пуснат отново някои линии, които преди бяха определяни като непечеливши. Напомняме, че тези идеи бяха дискутирани и по време на управлението на Йордан Недев, който бе начело на превозвача близо година (2011-2012 г.)
Новото ръководство ще работи и за така наречения електронен билет за влак, който всеки клиент на БДЖ ще може да си купи чрез сайта на превозвача, дори ще може да си плати за него с помощта на дебитна или кредитна карта. Когато говорим за електронизация на услугите на БДЖ, трябва да вметнем, че такива смели идеи има още от времето на Тройната коалиция. Дори миналата година се очакваше за празника на студентите да си взимаме билети чрез SMS. Практиката да се продават билети по електронен път е работеща във всички страни в Европа от години, а в България нейното въвеждане ще се случи към края на 2014 година.
БДЖ има и немалко натрупани дългове към Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), които надвишават 100 млн. лв. Новото ръководство на железницата смята да погаси по-голямата част от тях, като прехвърли свои земи, почивни станции, общежитие във Велико Търново и други свои активи на НКЖИ. Тази идея бе предложена преди повече от година, от бившия председател на борда на директорите на БДЖ Владимир Владимиров. Още през лятото на 2012 г. той калкулираше точно колко земи и сграден фонд трябва да бъдат прехвърлени на инфраструктурната компания, за да се изчистят сметките между двете страни.
Новите директори потвърдиха, че през следващия програмен период 2014-2020 г. ще кандидатстваме за евросредства, с които страната ни да закупи нов вагонен състав. За това щяло да се водят преговори с Брюксел, за да стане ясно по коя оперативна програма ще бъде реализирано финансирането. Припомняме, че лично бившият министър на транспорта от кабинета на ГЕРБ Ивайло Московски водеше активно преговори за закупуването на нов състав през 2014-2020 г. с Брюксел.
Видимо единствената напълно различна посока за промяна в железницата, която бе поставена от новия кабинет и новите управители на БДЖ, бе приватизацията на "Товарни превози". Новият министър на транспорта Данаил Папазов отмени продажбата още от първия ден, в който пое поста.
Вчера новият управленски екип на БДЖ обаче загатна, че приватизация все пак може и да има. "Ние не сме за или против приватизацията. Ние нямаме против приватизацията, но не сме съгласни тя да бъде на всяка цена. Нека първо оздравим БДЖ, нека стъпи на крака, а после ще можем да водим отново разговори за приватизацията", заяви Анелия Крушкова, която вече заема поста председател на на борда на директорите на холдинга.
Ясно се вижда, че всички тези мерки, които бяха представени за нови, спасителни приоритети пред железницата всъщност са отдавна предлагани и коментирани планове на предишните ръководства на дружеството. Докога със старите похвати и идеи ще се търсят нови решения и нови резултати? Това е въпрос, който въпреки че седи на дневен ред, не само по отношение на БДЖ, никой не се наема да потърси адекватен отговор.
23:46 | 10.09.22 г.