Преди три години агроминистерството разреши на фермерите да продават директно продукцията си на потребители или заведения за хранене, като целта беше да се подпомогнат малките стопанства, които произвеждат мляко, месо, мед или други продукти. За този период по наредба 26 за директни доставки вече са регистрирани 226 производители. От тях само около 40 са фермери, които директно продават мляко. Сред производителите преобладават производителите на мед и на яйца.
Когато наредбата заработи, фермерите предупредиха, че някои ограничения в нея ще спрат директните доставки – например лимитът за количеството мляко, което могат да продават. Преди дни зам.-министърът на земеделието Явор Гечев съобщи, че се въвежда нов режим и може да се даде възможност до 80 на сто от млякото от малките ферми да се влага в продукти по местни традиционни рецепти, които да се предлагат чрез директни продажби.
Дали тази промяна ще направи наредбата работеща?
Изискванията за малките стопанства са същите като за големи преработвателни предприятия, твърдят производители на мляко.
„В България се държи повече на документите, отколкото на качеството на храната“, твърди Виолета Крушкова, фермер в пловдивската община Родопи. Тя е правила опит да заработи по наредбата, като в семейната й ферма са превърнали камион в малка мандра, но иновацията не била одобрена от ветериарните инспектори.
Крушкова обяснява, че през лятото животните са на паша на 1600 м надморска височина и няма смисъл семейството й да инвестира в съоръжения, подобно на големите мандри - складови и хладилни помещения и регистриран търговски обект, от който да се продава продукцията. „Ако можем да продаваме по-голям процент от млякото директно, ще е добре, но не вярвам на обещания“, посочва тя. В същото време предлага произведените в малки ферми сирене и кашкавал да се контролират чрез изследвания в лаборатория.
Според Бисер Чилингиров от Националната овцевъдна асоциация ако наредбата се промени така, че да се стимулират директните продажби, повече хора ще се заемат с отглеждането на животни. Другият ефект ще е повишена цена на овчето мляко.
„Излезем ли на пазара с качествена продукция от истинско мляко, хората ще търсят нашите продукти. Гарантирам, че във фермите млякото е по-добро, отколкото в големите предприятия“, твърди той. Чилингиров предлага за овчето мляко изобщо да няма ограничения за директни продажби, а такива да има само за кравето мляко, тъй като то се произвежда в по-големи количества.
Фермерите припомнят, че още едно ограничение ги спъва – те имат право да продават млякото в областта, в която работят, и в една съседна област.
Собствениците на малки стопанства трудно могат да закупят млекомати, за да продават директно млякото, коментира Пенко Налбантов от Асоциация на млекопроизводителите „Тракия Милк”. Според него в област Пловдив работят само четири млекомата, които са скъпи съоръжения – около 20 000 лв. Затова продължават нерегламентираните продажби пред магазините на мляко в пластмасови бутилки.
Хората искат да ядат истинска храна, но ние трудно можем да се справим с документацията, твърдят производителите.
08:40 | 10.09.22 г.