Повече от 2 години след откриването си интермодалният терминал в Драгоман пустее - през него нито се разтоварват, нито се изпращат товари. Съоръжението единствено трупа разходи за охрана и осветеление, коментират представители на транспортния бранш.
Въпреки песимистичната картина, се вижда "светлина" в тунела. Белгийската компания Inter Ferry Boats, оператор на интермодалните терминали на белгийските железници, има интерес към чисто новото и неизползвано досега съоръжение. От компанията вече са имали среща с представители и експерти от бранша, които са ги завели на оглед.
Според информация на Любомир Сяров, председател на Управителния съвет на Клъстера за интермодален транспорт, белгийската компания е харесала мястото и има вероятност в бъдеще да го наеме. "Все още не е ясно как ще бъде използван терминалът в Драгоман. Засега са правени само предварителни срещи, но е вярно, че има интерес", коментира той.
Симеон Ананиев, председател на Асоциацията на българските железопътни компании, коментира, че вероятно идеята на Inter Ferry Boats обаче не е да го използват като пълноценен интермодален терминал, а като паркинг за ТИР-ове. Според Ананиев няма значение дали терминалът е работил досега - важното е да се намери начин да влезе в употреба, за да не пустее.
Един неуспешен проект
Интермодалният терминал в Драгоман, за който предишното правителство имаше големи надежди, така и не влезе в употреба. В него бяха инвестирани 6 млн. лв.
Идеята за терминала първо беше дадена от транспортния министър Николай Василев по време на мандата на НДСВ. Тя бе реализирана при управлението на ГЕРБ, когато транспортното министерство бе оглавявано от Александър Цветков. Той направи първата копка на съоръжението през лятото на 2010 г. След няколко месеца ускорено строителство проектът бе готов.
В медиите още тогава се тиражираха различни мнения за проекта. Някои експерти в областта на строителството го оценяваха високо, други бяха категорични, че цената му е раздута. Някои представители на транспортният бранш приветстваха намерението да се развие транспортната мрежа, но други коментираха, че проектът няма да има развитие, защото за него липсва бизнес план, липсва ясна концепция.
Средствата за строителството дойдоха от капиталовата програма на Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), която пък използва средства от държавния бюджет. За изпълнител бе избрано Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване", а проучването и работният проект бяха извършени от фирмата "Евротранспроект".
Малко след като терминалът беше завършен след серия публикации в медиите Държавната агенция „Национална сигурност“ започна проверки на проекта, а Александър Цветков подаде оставка като транспортен министър. Начело на транспортното министерство застана Ивайло Московски, който допреди това бе заместник на Цветков.
Не след дълго, след като стана ясно, че няма желаещи да използват терминала, бизнесът и управляващите признаха, че проектът е неефективен и икономически неизгоден.
„Истината беше, че за терминала нямаше ясна идея, нямаше концепция, нямаше бизнес план. Правителството не беше съгласувало строителството му с бизнеса, нямаше предварителна яснота кой ще го ползва. Хвърлиха се едни пари на вятъра“, обяснява Симеон Ананиев.
„Методът на работа, за който беше конструиран терминалът, беше доста остарял – поне на 30 години. Въобще не беше пример за модерен транспорт“, допълва той.
Притеснение за интермодалния терминал в Пловдив
От бранша са притеснени проблемите, който държавата има със случая в Драгоман, да не се повторят отново. Все още липсват бизнес план и визия по отношение на интермодалния терминал в Пловдив, заяви Ананиев. Той обясни, че вече е ясен строителят, но на този етап няма ясна информация въобще кой ще го ползва.
През април бяха отворени офертите в обществената поръчка за строителство на терминала. Най-ниската оферта подаде компанията "Трейс Груп Холд" - 11,3 млн. лв.
Припомняме, че проектът за изграждане на интермодалния терминал край Пловдив се осъществява със съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие чрез Оперативна програма "Транспорт". Бенефициент е Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), а индикативната стойност на безвъзмездната финансова помощ е малко над 8,26 млн. евро.
Терминалът ще бъде изграден в района на гара "Тодор Каблешков", част от жп възел Пловдив. Площадката ще се разположи от северната страна на гарата (в село Златитрап, община Родопи), по жп линията София – Пловдив, която е част от коридори ІV, VIII и Х на Трансевропейската транспортна мрежа.
Идейният проект предвижда изграждане на площ от 68 870 кв. м на площадка за товаро-разтоварни дейности на контейнери от вагон на автомобилен транспорт и обратно, площи за складиране на контейнери и техника, специални места за хладилни товарни единици. Ще бъдат изградени административна сграда за обслужване на клиентите, сграда за митнически контрол и митнически склад, паркинги за товарни и леки автомобили и контролно-пропускателен пункт.