Ожънатите площи с пшеница към 1 август са 95,23%, като прибраното зърно е рекордно по обем за последните 8 години – 4,6 млн. т. Това съобщи агроминистърът Димитър Греков, информират от земеделското министерство. Поради по-високият среден добив от 429 кг/дка (при 399 кг за 2012 г.), производството е нараснало с 374 000 тона.
Според неокончателните резултати от жътвата на есенниците са обработени и 99,87% от площите с ечемика, като производството е 695 862 т при 377 кг/дка. Прибрана е и почти напълно и реколтата от тритикале (91,15%) и рапицата (93,26%). Произведени са 328 000 т рапица, като се увеличава и добивът на ръж – 13 238 т.
Според Греков се очаква и силна реколта от царевица и слънчоглед през тази година, ако се запазят благоприятните метеорологични условия.
По данни на дирекция „Растениевъдство” реколтираните площи от пшеница към 1 август тази година са 10,8 млн. дка, което изпреварва количеството ожънати площи спрямо същият период на предходната година (10,7 млн. декара).
Жътвата на пшеницата е приключила в областите: Варна, Враца, Габрово, Добрич, Монтана, Разград, Силистра, Сливен и Стара Загора. Последни количества пшеница се прибират в областите Бургас, Ловеч, Пазарджик, Ямбол, Хасково, Шумен и др. Все още се жъне в областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Плевен и София област.
Изнасянето на суровина не е най-ефективният начин за печалба както за земеделските производители, така и за държавата, твърди министър Греков. Той допълва, че част от суровината задължително трябва да се включва и в други сектори като животновъдство и при производството на други храни.
По данни на Националната служба по зърното към 25 юли 65,41% от ожънатата пшеница от новата реколта е с високи хлебопекарни качества. Към същия момент на миналата 2012 г. този процент е бил 87,9%, което е било рекордно добро качество за предходните 10 години.
Като цяло към момента качеството на пшеницата от реколта 2013 г. отстъпва по стойност само на показателите на миналата рекордна реколтна година, но е по-добро в сравнение с 2010 и 2011 г.
Основният извод, който може да се направи е, че количествата на пшеницата с високи хлебопекарни качества са повече от достатъчни за гарантиране на хлебния баланс на страната, при средногодишно потребление от около 1,1 млн. т за производство на хлебни изделия и брашно, твърди Греков.