Една от посоките, в които България трябва да насочи земеделието си, е развитието на нишовите пазари, производството на продукти с висока добавена стойност, които никой няма да може да конкурира поради тяхната специфичност и уникалност. Това е една от препоръките в Националната стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България в периода 2014 – 2020 г., публикувана от земеделското министерство.
Наред с развитието на другите сектори, се препоръчва да се наблегне и на продуктите, за които квотите за пазарите са неограничени не само в рамките на ЕС. Към тях спадат вината, десертното грозде, млечните и месни продукти от местни породи животни. Тук се включват и редица плодове и зеленчуци, отглеждани биологично, тъй като България е една от страните в света с най-добри природни дадености за такова производство.
В условията на глобализация местните пазари и продукти може да противодействат на процеса на унификация на производството и потреблението, налагани от големите търговски вериги. Техният дял нараства и продуктовото разнообразие и специфичните характеристики на местните продукти отиват на заден план.
Шансът на малките стопанства, където разходите за труд са по-големи, е в желанието на потребителите да купуват качествени продукти, свързани с определен регион. С други думи – да произвеждат качествени продукти с висока добавена стойност.
Авторите на анализа смятат, че развитието на местните пазари трябва да заема по-значимо място в селскостопанската политика.
Досега Общата селскостопанска политика и аграрната политика на България са били насочени предимно към защитата на интересите на големите производители. Общественият интерес изисква да се провежда балансирана политика, която да позволи успешна дейност и на по-малките ферми, препоръчват експертите.
В момента анализаторите отчитат процес на загуба на конкурентоспособност. Те припомнят, че България е загубила традиционните си пазари, а в същото време е увеличен вносът на храни, напитки и цигари, основно от ЕС.
В анализа се припомня, че в момента на българския пазар доминират чужди продукти, но прогнозата е, биологичното земеделие да придобие първостепенна важност във всички подотрасли на земеделската дейност. На дневен ред е въпросът за устойчивото управление на природните ресурси и на дейностите, свързани с климатичните промени, твърдят учените.