Покупката на ПОК Доверие от United Capital е една от най-актуалните теми на последните седмици. Investor.bg взе мнението по темата от гледна точка на капиталовия пазар от анализаторите Гено Тонев и Стефан Асенов. - Фондовете на ПОК Доверие вече поискаха одобрение на договори със свързани лица при ЧЕЗ Разпределение, може ли да очакваме да поискат и такива при други компании, в които имат над 5%? Такива компании има доста в портейла на фондовете на ПОК Доверие, особено ако има комбинация с друг акционер. Някои мажоритари сигурно отсега треперят? Гено Тонев, инвестиционен консултант във УД Юг Маркет Фонд Мениджмънт: Доколкото могат да се правят аналогии между по-старите публични компании и тези от групата на ЧЕЗ, договорите със свързани лица едва ли са проблем. ЗППЦК ясно определя кога и как следва да бъдат одобрявани подобни сделки и, където това е било необходимо, в голямата си част е направено по законен начин. Поради тази причина, действия като при ЧЕЗ едва ли са въможни. От друга страна, не е тайна, че пенсионните фондове имат по-особени взаимоотношение с мажоритарните собственици на компании, в които държат по-големи пакети и след толкова години разбирателство враждебно поведение е малко вероятно. Колкото до треперенето от страх, дори и ЧЕЗ България не изглеждат особено притеснени, както стана ясно от общото събрание и последвалите го официални отговори на мениджмънта.
Стефан Асенов, консултант: Считам, че е крайно време ПОК да започнат активно да управляват инвестициите си в публичните компании. ЗППЦК дава достатъчно правомощия на пенсионните дружества да упражняват контрол върху дейността на емитентите, в които са инвестирали. В това число дори могат да предлагат и настояват за представителство в съветите им на директорите, макар че до момента в България тази практика да не се използва.
Адмирирам инициативата на ПОК Доверие да поиска вкарване на допълнителна, изрична точка в дневния ред на ОС на ЧЕЗ Разпределение, касаеща всички договори със свързани лица и одобрението им.
Но това за съжаление е единичен акт на едно пенсионно дружество. За мен е препоръчително това да стане практика на всички пенсионни компании, които активно и с общи усилия да защитават парите за пенсия на своите вложители.
Подобна активна позиция би спомогнала за дисциплиниране на мажоритарните собственици, които все още се опитват да управляват публични компании с манталитета, че това е личната им и/или семейната им фирма. Дивидент все още е „мръсна“ дума, често се опитват да заобикалят изискванията за отправяне на търгови предложения, практика е да се осъществяват сделки със свързани лица, парадокса че някои не считат за необходимо да платят таксата на дружеството към БФБ, която от своя страна го сваля от търговия и т.н.
Дисциплинирането на мажоритарните собственици, ще е положителен сигнал към инвестиционната общност. Ще се увеличи доверието към капиталовия пазар. А това ще е един от важните сигнали за увеличаването на ликвидността му, възстановяването на индексите и навлизането на нови инвеститори.
- Ще има ли отражение на капиталовия пазар, ако има смяна в собствеността на Доверие? Например, може ли да се очакват разпродажби по различни позиции и съответно покупки по други? Може ли да се очаква пренасочване на депозити от едни банки към други, както и влияние в други сектори? Гено Тонев: Засега остава загадка дали изобщо ще има сделка за пенсионната компания. Дори тя да се случи обаче, трудно ми е да повярвам, че портфейлът на толкова голям инвеститор може да бъде разпродаден просто така. Каквито и да са намеренията на новия купувач, едва ли в плановете му влиза и рязко понижение в стойността на портфейла от български акции, а оттам и в стойността на дяловете на осигурените. Последното, което би искал новият собственик е да остане в светлината на прожекторите и всяка негова крачка да се следи от медии и обществени организации. Така че, поне в средносрочен план, не виждам причина за подобни притеснения, дори ако приемем, че дългосрочните намерения на купувача не са от най-благородните. Стефан Асенов:
Подобна сделка няма как да не се отрази на капиталовия пазар. Но за мен то по-скоро ще е положително.
Няма нищо страшно в това да се преструктурират портфеили. Ако то стане факт, няма да станем свидетели на изсипвания, които да срутят цената на даден емитент, а ще се продава и купува дискретно. Което от своя страна ще доведе до увеличаване на ликвидността на пазара и ще раздвижи някои незаслужено подценени позиции, а за други ще даде ясен сигнал че са надценени.
На въпроса дали може да има пренасочване на депозити и влияние на други сектори, отговорът е отново да. България е с отворена, пазарна икономика, в която би трябвало да се спазват пазарните правила. В заключение смятам, че към момента всички осигурени в Доверие нямат база за притеснение и трябва да запазят спокойствие. Вярвам, че КФН и КЗК ще свършат своята работа, запазвайки стабилността на системата и гарантирайки правата на всички с пенсионни партиди в компанията.
От друга страна ако и след като сделката стане факт, те по всяко време могат да сменят пенсионното дружество, ако имат някакви притеснения.
Отново искам да повторя, че след като ПОК влязоха във фокуса на общественото внимание, моментът трябва да се използва. Да се направи дискусия, да се дефинират проблемите и да се предприемат мерки за решаването им. Време е политиците, КФН, ПОК, инвестиционната общност, синдикатите и НПО да седнат на една маса и да начертаят перспективите за период не по-малък от 10 години.
Радвам се, че най-накрая общественото мнение бе фокусирано върху собствеността на Пенсионно осигурителните компании, тяхната политика и инвестиции.
Аз съм един от подръжниците на смесената социално – капиталова пенсионно осигурителна система. За момента тя е оптимална. Друг е въпроса, че колкото и добри да са били намеренията на нормотворците за създаването на втория и третия стълб, то през годините се появиха несъвършенства и дефекти, които трябва своевременно да бъдат отстранявани.
Последните години темата бе повдигана неколкократно по различни причини. Но до диалог и по-голяма откритост не се стигна.
Същевременно в част от обществото се увеличаваха съмненията за дейноста на някои пенсионни дружества, които управляват общо над 6 млрд. лв. Авоари, които трябва да гарантират достойна втора, доживотна пенсия на 2,5 млн. българи. Най-големият акумулиран финансов ресурс в държавата, като за пример ще дам, че последните 5 години правителствата правят и невъзможното да поддържат фискален резерв не по-малък от 4,5 млрд. лв., а Сребърният фонд има събрани около 1,7 млрд. лв. Имаше няколко ярки примера, в които дружества излизаха от дадена позиция, точно преди бума на цената й. В обществото витае и съмнението за инвестиции в свързани компании (които формално от гледна точка на закона не са), събиране на нереално високи такси от осигуряваните (както при постъпването на парите, така също и на годишна база без значение от това дали резултатът от управлението на средствата е положителен или отрицателен за осигурените), недостатъчно висока годишна доходност от вложените средства, която не може да покрие дори инфлацията, от друга страна формиране на добри печалби от обслужващото дружество дори в окото на финансовата криза, когато някои фондове реализираха отрицателна доходност за вложителите си, но изплащаха дивиденти и т.н. Мненията са с аналитичен характер и не са препоръка за покупко-продажба на ценни книжа!
07:58 | 14.09.22 г.