Твърде много станаха земеделските производители, които разчитат на уличен натиск за задоволяването на собствените си интереси за сметка на всички останали граждани. Най-крайната изява бе тази на тютюнопроизводителите, които блокираха Дунав мост и няколко гранични пункта в знак на протест срещу липсата на европейски субсидии за производството на тютюн през 2014-2020 г.
Това се посочва в анализ на икономиста Николай Вълканов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Тук е моментът да си зададем логичния въпрос защо тютюнопроизводителите не протестират в Брюксел? Все пак става въпрос за европейско решение и въпреки че имаше предложение тютюнът да бъде включен в списъка с култури за подпомагане, за което България също се застъпи, щеше да бъде изключително странно, ако това предложение беше прието на ниво ЕС. А ако трябва да се търси вина у някого, то тя е колкото в настоящото правителство, толкова и в служебното и това на ГЕРБ, които водиха заключителните преговори.
Проблемът по-скоро е в това, че „Националната асоциация на тютюнопроизводителите – 2010” създаде илюзорни очаквания на членовете си, че ще бъде издействано включването на тютюна в списъка с култури, които могат да получават субсидии, обвързани с производството. Асоциацията бе създадена по времето на предходното правителство и бързо се превърна в един от силните лобисти на бранша, поддържащ постоянни и добри контакти с предишния министър на земеделието Мирослав Найденов, като също така беше доста активна и на европейско ниво.
Така се стигна до търсенето на жертвен агнец за провала на имагинерното европейско субсидиране на тютюна. Стигна се и до не особено информирани (да не кажем манипулативни) твърдения, че единствено България нямало да получи субсидии за тютюн. Тук е мястото да се каже, че след като тютюнът е изключен от списъка с култури за подпомагане, няма как държава членка на ЕС да получава европейски субсидии за него през новия програмен период.
За сметка на това новото правителство в лицето на министър Греков вече пое ангажимент да осигури средства от националния бюджет до 2020 г. и допълнителни 11 млн. лв. за тази година. Необходимо е да припомним, че субсидиите за производството на тютюн бяха недопустими в ЕС още от предходния програмен период (2007-2013 г.) и средствата от бюджета се отпускаха временно с цел пренасочването на производителите към други дейности.
Размерът на подпомагането се определяше на базата на произведени количества в миналото и тази практика трябваше да бъде прекратена преди две години, но поради политически причини това не се случи.
С протестите си от преди дни тютюнопроизводителите на практика се конфронтираха с всички данъкоплатци в страната. Защото при липсата на европейско субсидиране, което винаги е било по-скоро плод на фантазия, отколкото на реална възможност, те настояват за по-високи компенсации от бюджета (т.е. от данъците на всички нас).
Ограничавайки свободното придвижване на българските граждани, тютюнопроизводителите са на път да си издействат повече пари от държавния бюджет (т.е. от парите на същите тези граждани), а това граничи с изнудване.
Каквото и друго да направи министър Греков, оттук насетне в качеството си на земеделски министър, абдикирането му пред исканията на тютюнопроизводителите и поемането на ангажимент за държавно подпомагане на сектора до 2020 г. ще остане една от най-вредните му грешки.