България няма икономически интерес от „Южен поток“, заяви в ефира на Bulgaria On Air Юлиян Попов, министър на околната среда и водите в кабинета на Марин Райков. Той допълни, че има много неясноти около реализацията на проекта. Един от тях е какви са енергийните нужди на България от вноса на природен газ чрез "Южен поток".
„Това няма как да е ясно, предвид факта, че страната няма енергийна стратегия“, коментира Попов и допълни, че проекти от такъв мащаб се правят след широко експертно, медийно и обществено обсъждане. Само за предварителното проучване са необходими няколко години, подчерта Попов. Друг въпрос е какви ще бъдат разходите за страната по изграждането на проекта. Подобна позиция сподели и енергийният експерт Христо Казанджиев. Той коментира, че е изненадан, че подобни инвестиционни решения се взимат при толкова много въпросителни около проекта. Ключов въпрос по думите му е как ще бъдат плащани лихвите по взетия кредит за „Южен поток“. Според него е малко вероятно строителството на проекта да приключи в срок и в края на есента на 2015 година към България да потече природен газ по газопровода. „Не е ясен проектният капацитет, не се знае и какво ще бъде решението на Европейската комисия,“ коментира Казанджиев. Той не изключи в бъдеще да се окаже, че за строителството на „Южен поток“ са необходими повече средства от заявеното в момента. Той допълни още, че по правило "Газпром" строи два пъти по-скъпо от други компании.
По думите му, ако бъдат спазени обявените срокове, ще бъдат нарушени редица закони.
България ще започне да печели след много години, като покрие направените капиталовите разходи и плати своята част от изтегления кредит за проекта, каза още Казанджиев. И Попов, и Казанджиев категорично заявиха, че „Южен поток“ не е вариант за диверсификация на източниците на природен газ към страната. По думите на екоминистъра от служебния кабинет проектът има за цел да засили зависимостта на страната от единствения източник на внос на енергийната суровина. Казанджиев на свой ред подчерта, че за диверсификация може да се говори, ако източникът или маршрутът са различни. В случая обаче не е така, коментира енергийният експерт. Той препоръча да се изградят газовите връзки със съседните на България страни. Разработването на находища за добив на шистов газ също са вариант, допълни Казанджиев.