Тодор Николов: Държавните предприятия имат нужда от ефективно управление

„Независимо дали едно държавно предприятие ще се приватизира или не, в България не се поставя въпросът за неговото ефективно управление“, коментира в ефира на Bulgaria ON AIR финансистът и бивш изпълнителен директор на Агенцията по приватизация Тодор Николов. Именно заради неефективното управление се стига до момента, в който държавата се налага да спасява държавни предприятия.

„Конкретно за ВМЗ-Сопот икономическият министър трябва да реши проблеми, трупани десетилетия. От 2005 година насам имаше само две години, когато задлъжнялостта на компанията намаля“, припомни Николов.

Той допълни, че ако няма стратегия за бъдещето на предприятието, няма да има интерес, дори ако бъде предложено за приватизация в момента. „Ако държавата само погасява задълженията на  ВМЗ- Сопот, без да изготви стратегия за развитие, то след няколко месеца отново ще се наложи да налива пари“, коментира Николов. 

Според Евгени Кънев, управляващ съдружник в „Маконис“, няма смисъл да се наливат пари в предприятие, което не може да покрие разходите си.

По думите му по-добър вариант  за оздравяването на ВМЗ- Сопот е, ако управлението бъде възложено на частен мениджърски екип, който да бъде назначен отвън. „В теорията на публично-частните партньорствата първата фаза е навлизането на частния мениджмънт. Приватизацията е на последните етапи“, коментира Кънев.

Той коментира и намерението задълженията на Българските държавни железници да се погасяват по формулата „дълг срещу собственост“. По думите му това е стандартно решение. Кънев допълни, че проблемите на БДЖ са резултат от липсата на политическа подкрепа на плана за преструктуриране.

„За да бъде едно предприятие успешно, неговата услуга трябва да бъде търсена на пазара“, коментира Кънев.  Той допълни, че единствено БДЖ "Товарни превози“ има някаква виталност. Компанията обаче би трябвало да се разглежда като част от обща стратегия за бъдещето на холдинга. В такава стратегия би следвало да се вземат предвид състоянието на БДЖ "Пътнически превози“ и на железопътната инфраструктура. „Бъдещето на БДЖ трябва да се разгледа и в общия контекст на транспорта в страната. И къде е мястото на железопътния транспорт в тази обща стратегия,“ коментира Кънев. По думите му в България решенията винаги се вземат на парче и затова са краткосрочни.

Тодор Николов се съгласи, че приватизацията на БДЖ "Товарни превози“ не трябва да се разглежда независимо от бъдещето на другата компания – БДЖ "Пътнически превози“. „Дълги години БДЖ "Товарни превози“ беше печелившата компания, а „Пътнически превози“ основно генерира загуби. В този смисъл ако се приватизира една част, а другите останат държавна собственост, то загубите за хазната отново ще останат“, коментира Николов. Евгени Кънев допълни, че има варианти сделката по приватизацията да бъде структурирана така, че държавата да получи средствата от продажбата на по-късен етап и ако компанията започне да печели след преструктурирането, то и в държавната хазна да влязат повече пари след няколко години.