Спасяването на ВМЗ - втори рунд

Само за няколко седмици след встъпване в длъжност, новото правителство успя да приеме редица, меко казано, спорни решения. Едно от тях е поредната операция по спасяването на ВМЗ Сопот, чрез която са налети 27,5 млн. лева от Държавната консолидационна компания (ДКК) чрез увеличаване на капитала на дружеството и придобиването на новоемитираните акции от ДКК. Както се разбира от прессъобщението от министерството на икономиката, с парите ще се платят заплати и други задължения, както и ще се рестартира производството, пише в свой анализ по темата Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ). Както видяхме от предишната операция по спасяване на ВМЗ-Сопот през януари, предвождана лично от премиера Борисов, която приключи с „намирането” на 4 млн. лева за забавените заплати на работещите в завода, тези мерки не решават по никакъв начин проблемите на де факто отдавна фалиралото предприятие. А те са очевидна липса на конкурентоспособност, лош маркетинг и невъзможност за осигуряване на поръчки, ниска адаптивност към други производства и огромен щат, който далеч надвишава нуждите на предприятието.

Само 5 месеца по-късно, ситуацията със завода е горе-долу същата – заплати няма как да се платят, задълженията растат, а поръчки няма. Вместо да се помисли за спешно преструктуриране на компанията и ако се налага –  ликвидиране на част от (или всичките) ѝ производствата, новите управляващи предприеха по-лесния подход на прахосване на пари и отлагане на нужните решения за в бъдеще.

Тук е мястото да кажат няколко думи за държавната компания ДКК. Тя бе създадена от предходното правителство, за да може да се заобиколи закона за сребърния фонд и парите от приватизация да не постъпват в него, а в държавния бюджет. Схемата с ДКК беше следната – прехвърлят се дялове и дружества за приватизация в нея, а след като се продадат и приходите постъпят в ДКК, парите се прехвърлят под формата на дивидент за държавата (като собственик на ДКК) към държавния бюджет. Още при създаването ѝ бяхме коментирали, че тази схема изцяло опорочава замисъла зад създаването на Сребърния фонд и планираното му (постепенно) попълване с пари от приватизация и концесии. Т.е. при положение, че основният приходоизточник на Сребърния фонд е пресушен, то няма как този фонд дългосрочно да набере достатъчно ресурс, с който да гарантира устойчивостта на една система, в която дефицитът постоянно расте.

Това, което виждаме в момента с операцията по ВМЗ-Сопот, е, че вместо тези 27,5 млн. лева да се прехвърлят на държавата под формата на дивидент и така да генерират приход в бюджета, те потъват във финансовата пропаст на Вазовските машиностроителни заводи. При положение, че премиерът Орешарски и министърът на финансите Чобанов декларираха очаквания за неизпълнение на заложените приходи в бюджета тази година, лесното лишаване от 27,5 млн. лева (лесен) приход, не само е нелогично, но е и политически безотговорно. Да не говорим, че междувременно е много вероятно капиталова инжекция от държавата да попадне в полезрението на ЕК и да започне процедура срещу страната за неправомерна държавна помощ.