Започнаха преговори с голяма част от производителите за преразглеждане на неизгодните за страната ни договори в сектора на енергетиката. Това обяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев.
Според него преразглеждането не може да стане изведнъж, макар че по европейското законодателство дългосрочните договори могат да бъдат обявени за нищожни. Темата за дългосрочните договори за изкупуване на енергия беше повдигната по време на Обществения съвет в Министерството на икономиката и енергетиката.
Основната тема бяха промените в Закона за енергетиката.
Преди началото на дискусиите Явор Куюмджиев запозна участниците в Обществения съвет с мерките, които са заложени в промените в Закона за енергетиката. Текстовете бяха одобрени на първо четене в пленарната зала днес, но вносителят Куюмджиев заяви, че между първо и второ четене могат да бъдат направени промени.
Рамадан Аталай, който е председател на парламентарната комисия по енергетика, призна, че поправките в закона са правени без оценка на въздействието, но оправда това с необходимите спешни мерки за спасение на сектора.
По време на дискусиите в министерството се появиха опасения, че таксите и добавките няма да се махнат, а само ще бъдат „скрити“ от очите на хората. Това не решава проблема, смята представителят на гражданските сдружения Мариана Христова. Огнян Винаров предупреди от своя страна, че има опасност евтината енергия да бъде изнесена, а в България да плаща скъпата. Според него и някои от промените не са в съзвучие с европейското законодателство.
От КТ „Подкрепа“ директно поискаха нов закон, а не само поправки в сектора на енергетиката. Трябва смяна на алгоритъма, отчете представителят на синдиката Ангел Божилов. Той коментира, че трябва да се прецени състоянието на заобикалящите ни пазари, защото ние не сме изолирана система.
Положителни са мерките за намаляване на „студения“ резерв и за фонда за въозобновяеми енергийни източници, в който да се включат средствата от продажбите на квоти за емисии. Това обобщение направи представителят на Българската федерация на индустриалните енергийни потребители Константин Каменов по време на заседанието на Обществения съвет в Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ).
Каменов обаче опроверга данните на Стойнев, представени по-рано днес в Народното събрание, според които потреблението на индустрията е 30%, а останалите 70% от произведената енергия се пада на битовите потребители.
Според Каменов потреблението на индустрията действително е 30%, но на домакинствата не е 70%, а 39%. Останалото потребление се пада на сектора на услугите и малките и средните предприятия, което по същество също е промишлено потребление.
Представителят на големите индустриални предприятия обаче потвърди намалението на потреблението от страна на индустрията – по данни на НСИ за последните години то е в размер на 5 на сто. Битовото потребление пък расте с между 3 и 5% всяка година.
ЕРП-тата не са виновни за скъпия ток
В крайната цена на електрическата енергия едва 10% зависят от електроразпределителните дружества, заяви по време на заседанието представителят на дружествата Пламен Стефанов. Той коментира, че няма и занижен контрол на тяхната дейност. „През последните 10 месеца не се сещам коя институция не ни е проверявала“, заяви още той.
Стефанов посочи, че електроразпределителните дружества са дали вече своя резерв – намаляването на цената на тока на 5 март стана изцяло за тяхна сметка. Дружествата тогава субсидираха ВЕИ-производството и са загубили 100 млн. лева.
От ВЕИ секторът пък възроптаха, че новият закон предполага, че Електроенергийния системен оператор (ЕСО) ще има право да ограничава работата на централите им. Това противоречи на европейското законодателство. От ЕСО пък отговориха, че не те са направили това предложение, а практиката го налага.
Преди началото на дискусиите от ДКЕВР показаха графика за включените мощности за производството на енергия от възобновяеми източници. Според данните през 2011 година те са били 163 мегавата, а към края на 2012 година са вече 975 мегавата. Относително постоянни остават вятърните мощности и водните централи. Ръст има по отношение на фотоволтаичните централи.