Пазарната риторика, че чрез облекчаване на бизнеса, намаляване на лихви и данъци, ще се съживи икономиката, вече е в миналото, коментира в ефира на Bulgaria On Air бившият управител на НОИ Йордан Христосков. Той поясни, че само икономическите мерки не са достатъчни. Христосков допълни още, че намаляването на административната тежест върху бизнеса е от т.нар. „меки мерки“.
„Държавата трябва да има много ясна визия какви компании ще привлича. Производството също трябва да е съобразено с квалификацията на кадрите или да бъдат обучени такива за фирмите на пазара“, обясни Христосков.
Според данните от редица проучвания намаляването на данъците и осигурителните вноски не е довело до изсветляване на икономиката, коментира още бившият управител на НОИ.
“Сивата икономиката у нас остава на същото ниво - около 30%“, допълни Христосков.
Нещо повече, „страните с по-високи данъчни ставки са преминали по-леко през кризата. В страни като Швеция и Норвегия, където имаме едни от най-високите данъци в Европа, безработицата е под 10%, рискът от бедност също е под средния за региона и хората са по-защитени“, обясни Христосков.
По неговите думи около 100 милиона лева ще струва изпълнението на реформите в социалната и здравната сфери. За целта обаче е необходима политическа воля в тази посока. Бившият управител на НОИ подчерта, че промените са необходими, от една страна за облекчаване на администрацията, и от друга- за спиране на източването на средствата.
„Между 5 и 10% от разходите за социално и здравно осигуряване се отклоняват всяка година чрез различни схеми. Това е около 1 милиард лева на година“, обясни Христосков.
Според него обявените преди дни социални мерки на кабинета за увеличаване на минималната заплата, на обезщетението за отглеждане на дете и други не са реформa, а просто компенсация към хората с оглед на предизборните обещания на БСП и протестите в момента.
Пари за тях ще се намерят чрез икономии в различни министерства например, обясни Христосков. По неговите думи е нормално да бъдат предприети подобни стъпки, като се има предвид, че през последните „четири години социалните мерки бяха замразени“.
При най-лошото развитие на обстоятелствата и продължителна политическа криза, която да се отрази върху производството, туризма и други сектори, дефицитът може да достигне до 3% и дори повече, коментира бившият управител на НОИ. Той допълни, че в много краен случай може да бъде потърсен вътрешен кредит- чрез емитиране на облигации.
Въпреки изоставането по линия на приходната част, Христосков подчерта, че е оптимист за изпълнението на бюджета.
08:11 | 13.09.22 г.