Представители на бизнеса и на държавата не можаха да намерят пресечна точка по нито един от проблемите на малките и средните предприятия, които бяха маркирани в анализ „Предприемачество и иновации в малките и средните предприятия”, изготвен от Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.
Кръглата маса по темата, инициирана от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, приключи с общото съгласие да бъдат създадени пет работни групи, на които в тесен кръг да се дискутират отделни теми.
Предварително заложените теми ще са свързани с образованието, начини на финансиране на предприятията, иновации и енергийна ефективност, интернационализация, защита на интелектуалната собственост.
Представителите на различни браншови организации застъпиха общата теза, че проблемите на дребния и среден бизнес са ясни и нееднократно поставяни за дебати, но е време да бъдат набелязани конкретни мерки, които да бъдат изпълнявани. От своя страна изпълнителният директор на агенцията за малък и среден бизнес Никола Стоянов пое ангажимент да създаде работните групи и да придвижи проблемите на бизнеса към Министерството на икономиката и енергетиката.
Според председателя на Сдружение „Произведено в България” Пламен Грозданов обаче проблемите на малкия бизнес трябва да бъдат изведени на по-високо ниво. Според него с тях трябва да се занимава министерство, което има възможност да формира политики, а не изпълнителна агенция. Той очерта две основни пречки пред бизнеса – тежестта на регулаторните режими, които към момента са към 1200 на брой, и липсата на равни начала при участие в обществени поръчки за малките и големите фирми.
По думите на Грозданов регулаторните режими трябва рязко да бъдат свити, за да се облекчи бизнесът. „Бизнесът трябва да мисли не сам как да оцелее, но и как да се развива”, категоричен бе той.
Представители на работодателите дадоха препоръка за диференциран подход към проблемите на малките и средните предприятия, за да бъдат адекватни мерките. „Трудно може да се дефинира понятието малък и среден бизнес, посочи Георги Шиваров от Българската стопанска камара, като поясни, че над 50% от фирмите са семейни и съставени от един или двама души, което предполага и ниската производителност на труда.
От стопанската камара очертаха и новите предизвикателства пред дребните фирми. Сред тях са необходимостта от предаването на щафетата по наследяване на бизнеса, големият дял на сивия сектор и невъзможността за иновации без инвестиции. Беше поставена и темата за национално съфинансиране на иновационната дейност и дейността на Националния иновационен фонд, който преди години не заработи.
Финансовият консултант Йосиф Аврамов пък напомни, че готовият от 2011 година Закон за инвестициите залага ползотворни идеи и е редно да се доработи. Той предложи инструменти като JEREMIE да се използват като допълнителни изтоници на финансиране на малките и средните фирми.
Ивайло Грънчаров от дирекция „Политика за МСП” направи няколко конкретни предложения към бизнеса, които останаха отворени за дискусия. Сред тях е идеята да се въведе така наречения МСП тест, който да дава оценка дали дадена норма ще се отрази негативно на фирмите и ако е така, да не се въвежда. Беше предложена и промяна на праговете на ДДС, като мярка, която трайно може да промени бизнес средата.
От своя страна представителите на бизнеса поискаха по-добра комуникация с институциите. А директорът на агенцията Никола Стоянов обяви създаването на отделно звено в агенцията за комуникация между фирмите и държавата.