Идеята за въвеждане на необлагаем минимум сама по себе си не е лоша, коментира в ефира на Bulgaria On Air икономистът и преподавател в Нов български университет Емил Калчев. Той обясни, че предложението няма да е добро за малкия и среден бизнес, ако ставката има допълнителни степени. При този вариант малките компании ще плащат повече, ако имат по-високи приходи. „Най-добрият вариант е да се въведе необлагаем минимум без допълнителни стъпки. Но това означава и увеличение на ставката до най-малко 15%”, коментира Калчев. Той допълни, че в "момента в България действа един нормален пропорционален данък с няколко степени". Важният въпрос за инвеститорите е каква е данъчната рамка, уточни икономистът. Според заместник-главния редактор на вестник „Банкер” Петър Илиев въвеждането на необлагаем минимум няма да има особено влияние върху бюджета. „Ако ставката бъде фиксирана на 450 лева, ще засегне около 1 милион души. Лично за тях ефектът ще е голям. Приходите в хазната обаче, ще са в рамките на няколко десетки милиона лева”, заяви заместник-главният редактор на вестник „Банкер”. И според Емил Калчев увеличението на данъците не крие голям резерв за повишаване на държавните приходи. По думите му „резерв има в събираемостта на данъците. Там обаче традиционно се поставят въпроси, които не намират решение, но имат връзка със състоянието на хазната. А именно- справяне с контрабандата, с дейността на монополите”. По думите на Петър Илиев „тези твърди структури функционират чрез държавата и именно тя може да ги принуди да осигурят повече средства в бюджета”.
Друг резерв за икономиката и за стабилизиране на публичните финанси са европейските средства, коментира Калчев. „През последната година имаме усвоени около 2,5 милиарда лева, което е сравнително малко по отношение на бюджетната рамка. При инфраструктурните проекти, напротив - имаме прекалено висока усвояемост. В този смисъл, ако има политическа воля, може да има успехи по тази линия”, коментира икономистът. Според Петър Илиев избраната инфраструктурната стратегия за привличане на европейски средства от последните управляващи не е била добра. Той даде за пример, че ако с „3 милиона лева за изграждане на магистрала се ангажират 300 души, със същите пари за ремонт на второкласни и третокласни пътища ще се привличат хиляда души”. По думите му инвестициите в пътища имат смисъл, когато има ефекти върху икономиката чрез създаване на работни места. Решението за икономиката не е създаването на изкуствени работни места, коментира Калчев. Той отхвърли и идеята за търсене на външен кредит за подобряване на състоянието на икономиката. „По-добре е да се търсят вътрешни източници-чрез съкращаване на администрацията, чрез довършване на приватизацията на държавните предприятия и други. Нещо повече, през последните четири години България е задлъжняла с четири милиарда повече – вътрешен и външен дълг. Ако продължаваме така, може да стигнем словенския сценарий”, обясни икономистът.Той допълни, че и в публичните финанси, и в банковата система има проблеми, но в никакъв случай не става дума за криза. Същото е и в политиката. „След сформирането на правителство предстои много работа, която трябва да е насочена към структурни реформи. Финансовата стабилност е важна. Проблемът е защо в рамките на тази финансова стабилност, българската икономика не показа способност да произвежда, да изнася. Но ако новото правителство насочи усилията си в тази посока ще имаме повод за оптимизъм”, обобщи Калчев.