Организацията на големите икономики е такава, че да има нужда от офшорни зони, коментира в ефира на Bulgaria On Air изпълнителният директор на „Конкорд Асет Мениджмънт“ Петко Вълков.
Той обясни, че т.нар. „данъчни убежища“ са умни решения за богатите и находчиви компании и страни, особено с оглед на оптимизиране на разходите, и пример за това е Apple. Технологичната компания реално не е избегнала плащане на данък върху печалбата, а е намерила къде да внесе най-ниския такъв, обясни Вълков.
Той допълни, че „офшорният режим улеснява редица бизнес проекти и дейности". "Нещо повече, дори излиза, че офшорните дружества са най-големите инвеститори“, коментира експертът.
Според него предложението офшорните компании да нямат достъп до европейски средства в България не е добре конкретизирано. Претенциите трябва да са по-скоро към разкриване на собствеността на компанията, а не толкова към това дали е офшорна или не, обясни Вълков.
„Трябва да се знае кои стои зад тези компании“, заяви финансистът. Той сподели, че въпросът с офшорните зони е повдигнат още през 2006, но е станал особено актуален в момента заради необходимостта на правителствата да намерят спешно различни източници на средства.
Според редактора на блога „Екип“ Стоян Панчев проблемът с укриването на данъци може да бъде решен чрез подобряване на данъчните условия в различните държави. По думите му банковата тайна е мит и винаги може да стане ясно кой и къде държи парите си.
На свой ред изпълнителният директор на „Конкорд Асет Мениджмънт“ Петко Вълков коментира, че не е необходимо „всичко да се знае от всички“ и че банковата тайна има предимства и недостатъци. Сред положителните страни са, че пречи на редица корупционни практики, а сред отрицателните - че възпрепятства частното банкиране и ненамесата на държавата.
Според него въпросът за укриването на данъци няма да отшуми скоро, дори икономиките да се върнат към растеж, а системата за различното данъчно облагане ще се запази в приблизително същия вид като в момента.
05:49 | 14.09.22 г.