Кой взе пристанищните концесии през последната година?

В рамките на година, в периода 2012-2013, кабинетът "Борисов" успя да раздаде концесии върху шест пристанищни терминала на общо пет дружества. Бяха обявени официални процедури за отдаване на концесия на общо осем пристанища, като шест от процедурите приключиха успешно.

Скоростното им предаване в частни ръце бе една от мерките, с която се целеше постигане на ръст в сектора чрез развитие на водния транспорт, като бъдат увеличени инвестициите и товаропотока. Освен това правителството искаше да отдаде терминалите на частници, които да се ангажират да поддържат състоянието им и да го подобрят значително.

С бързи темпове Министерството на транспорта, в качеството си на управляващ възлагането, протичането и финализирането на концесионните процедури, успя да намери наематели на шест от обектите за период по-кратък от година. Инвеститорите на шестте порта обещават да вложат общо над 80 млн. лв. за периода на концесиите, който за всяка една от тях е 35 години, пресметна Investor.bg.

Успешните процедури

По-голямата част от концесионните процедури, които правителството на ГЕРБ откри през 2012 г., завършиха успешно с намирането на частен стопанин. Най-първо бе отдадено пристанището в Несебър – по-малко от 4 месеца след като стартира процедурата (на 29 август 2012 година). За концесионер на обекта бе избрано дружеството „Видмар“ ДЗЗД, което се ангажира да направи инвестиции за развитие на пристана за близо 2,9 млн. лв. докато трае срокът на концесията от 35 години. В първите 10 години минималните инвестиции е договорено да бъдат около 1 милион лева, включително вложенията за съпътстващи дейности.

Седмица след това бе обявен и стопанинът за терминал Видин-юг. В средата на декември 2012 година правителството прие инвеститор в него да бъде ТЕЦ „Свилоза“. Частният оператор предложи за 35 години да вложи над 7 млн. лв. в инфраструктурния обект, като през първите 10 години в пристанищните дейности ще бъдат инвестирани над 5 млн. лв.

Близо половин година отне да бъде намерен инвеститор за терминал Русе-Запад. Той премина в частното управление на едноименното дружество „Пристанищен терминал Русе-Запад“, за което в публичните регистри липсваше информация, която да ни даде повече представа за собствениците и управителите му. За срока на концесията, който отново е 35 години, обединението се договори с държавата да инвестира малко над 12 млн. лв. в развитие на инфраструктурата, съоръженията и предоставяната услуга. От тази сума поне 5 млн. лв. се очаква да бъдат вложени през първите 6 години.

През 2013 година групата „Химимпорт“ пък бе избрана за концесионер на два речни порта – Лом и Никопол. По отношение на първия, групата, която участва през дружеството „Порт Инвест“, се споразумя да поеме управлението за 35-годишен срок и да направи инвестиции в размер на над 22 млн. лв., като близо 7 млн. лв. от тях се очаква да бъдат вложени през първите четири години. В конкурса за пристанище Никопол, „Химимпорт“ спечели концесионната процедура, като участва през едно от своите дружества Параходство "Българско речно плаване” АД. Офертата на БРП бе и единствената. Инвестициите, които ще бъдат направени за управление, поддържане, частична реконструкция, частична рехабилитация или ремонт, са за 57 хиляди лв., което надхвърля с 32 хил. лв. определения минимален праг.

Доста бързо бе отдаден и порт Бургас-Запад. Държавата обяви, че ще търси частен инвеститор за него в края на ноември 2012 г. В края на февруари т. г. концесионерът вече бе определен. Единствен кандидат бе "БМФ - Порт Бургас", собственост на Параходство "Български морски флот", приватизиран през 2008 г. За срока на концесията - 35 години, концесионерът ще извърши значителни по обем инвестиции в материални активи, технически средства и оборудване, възлизащи на общо 34,8 млн. лв.

От повече от година дружеството "БМФ - Порт Бургас" оперира и двата терминала за насипни товари в областта, които спечели в средата на 2011 г. отново на концесионен принцип.

Прекратените процедури

От общо 8-те пристанища, за които държавата търсеше частен собственик, 2 не успяха да привлекат такъв. Това бяха терминалите Русе-Център и Тутракан. Министерството на транспорта на няколко пъти удължи сроковете за подаване на оферти за тях, но до последно концесионер за тях така и не се намери.

За случая с Русе-Център държавата целеше да намери оператор, който да осигури инвестиции от поне 766 хил. лв. (без ДДС) за първите шест години, а общо за целия срок на наемането му трябваше да са минимум 1, 648 млн. лв. Що се отнася за порт Тутракан срокът на концесията щеше да е 35 години, а през периода инвеститорът трябваше да вложи най-малко 1,797 млн. лв., като по-голямата част от сумата - 1,16 млн. лв., трябваше да бъдат вложени в обекта през първите седем години.

Към днешна дата

От официалния сайт на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се разбира, че ведомството подготвя за предоставяне на концесия на още две пристанища - терминал Русе-изток, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Русе и порт Видин-център, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение Видин. На този етап не е ясно кога ще стартират официалните процедури за избор на частен стопанин, който да оперира през тях на концесионен принцип.