„Не съществуват допирни точки между отделните партии, така че да бъде съставено програмно правителство. Въпросите, които изкараха през зимата хората на улиците, все още не са решени. Бъдещите управници трябва да са наясно, че няма да им бъде простено, ако скоро не се предприемат действия в тази насока“, заяви политологът Александър Маринов в предаването Денят ON AIR на телевизия Bulgaria ON AIR.
Според него не бива да се пренебрегва и фактът, че около 25% от избирателите нямат да имат свои представители в парламента.
„Очаквам, че в началната работа на един програмен кабинет ще има сериозна демонстрация на усилия, но това ще бъде прелюдия към нещо друго. Иронията е, че „Атака“ държи ключа, но при всички положения ще се мине през фасадата на програмното правителство. Всички участници в него обаче ще се готвят за нови избори и ще се опитват да си осигурят по-изгодни позиции в ключови за вота институции“, обясни още Маринов.
Според политолога, политическият ефект от касирането на изборите, е необясним.
„Съгласно чл. 66 от Конституцията законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд“, заяви в ефира на Bulgaria ON AIR и бившият конституционен съдия Георги Марков. Той обясни още, че главният прокурор, президентът, Министерският съвет, Върховният административен съд, както и Върховният касационен съд имат право по свое усмотрение да сезират Конституционния съд по въпроса за законността на изборите и по други въпроси, ако преценят.
„Когато обаче става дума за проверка на законността на изборите и има жалба, съответният орган няма право на преценка, а само препраща жалбата до Конституционния съд. Това е негово законово и конституционно задължение“, поясни Марков.
По думите му срокът за сезиране е 15 дни от обявяване на решението с резултатите от ЦИК. „Той вече тече, но не виждам опасност да бъде изпуснат“, посочи бившият конституционен съдия.
09:19 | 09.09.22 г.