Борбата с корупцията, равнопоставеност на икономическите субекти, спешни мерки на пазара на труда и привличане на инвестиции. Това са основните дейности в икономическата политика, които трябва да предприеме следващо правителство след вота на 12 май, смятат икономисти, предава БТА.
Лъчезар Богданов: Да не се променя моделът на данъчна политика
Това, което не трябва да се прави след изборите от новото правителство, е да не се променя валутният режим в страната, подходът на регулиране и надзор във финансовия сектор, както и да не се застрашава стабилността на бюджета, смята икономическият анализатор от "Индъстри Уоч". По негово мнение не бива да се променя и избраният модел на данъчна политика.
Икономика, която е относително изостанала и бедна, трябва да има ускорен инвестиционен процес - бързо да се натрупа капитал - човешки, материален, технологичен. За да се случи това, данъчната система трябва да благоприятства спестяването, инвестирането, правенето на бизнес. Ето защо данъчната ни система трябва да залага на ниски преки данъци и да се компенсира с по-високи данъци върху потреблението, смята Богданов. Най-добрият вариант е и двата типа данъци да са ниски и това се случва през намаляване на бюджетните разходи, но дори и при същите съотношения на разходи и приходи в бюджета, то по-добре е приходите да се събират от потребление, отколкото от инвестиции, печалби и доходи, смята икономистът.
Оттук насетне трябва политиците да видят най-съществените икономически проблеми, а те са на пазара на труда - загубата на работни места в сравнение с преди кризата, смята Богданов. Един от най-важните начини да се създават нови работни места е да има инвестиции. Ключово е да се разбере, че икономиката няма да се възстанови в същия вид, каквато е била преди шест години, няма същите предприемачи да наемат същите хора, а ще трябва да има промяна, смята Богданов. Да се създават нови предприятия и да се инвестира в нови проекти трябва да става бързо, лесно и сигурно - тоест рамката, която позволява този инвестиционен процес, трябва да е максимално благоприятна, облекчена откъм регулативни и финансови тежести, коментира икономистът.
Трябва да се осмисли и защо голяма част от хората продължават да са на пазара на труда и да се мисли за тяхната преквалификация и добиване на някакви базови умения и знания, добави Богданов. Според него един от начините да се подпомага този процес е реформа в публичния сектор, насочена от една страна към максимално използване на електронни услуги и електронно управление, от друга страна - изчистване на излишните регулации, които не водят до никакъв ефект но продължават да съществуват.
Има огромно количество закони, които предпазват обществото от лошия бизнес и акцентът в тях е върху предварителен, а не върху последващ контрол. Изисква се предварително да се докаже на администрацията, че един бизнес спазва определени изисквания, иначе не му се разрешава да започне работа, а ключовият подход трябва да бъде обратният - започваш работа, но знаеш, че винаги можеш да бъдеш проверен и съответно наказан, коментира икономистът.
Ако този подход се приложи лицензионните режими ще бъдат облекчени, а голяма част от тях и напълно премахнати, е мнението на Богданов.
Единственият вариант за повишаване на доходите е повече инвестиции в икономиката и ситуация, в която предприятията се конкурират за работниците, предлагайки им по-висока заплата, а не обратното, коментира Богданов. За да взимат работниците повече пари в дългосрочен план, те трябва да произвеждат повече, а това не става само ако започнат да се трудят по-усърдно. Това става с промяна в технологиите - внедряване на нови маши, на нови продукти. Тогава с по-малко хора се произвежда много повече, посочи икономистът.
Ефективната съдебна система е много важна за привличането на инвестиции според Лъчезар Богданов. Често неправителствени организации и медии се фокусират само върху проблеми като защита правата на човека, но много е важно и да има ефективно търговско право. Бързината, с която администрацията работи, също е много важна, защото не е все едно дали за документите, за да откриеш завод, са ти нужни шест месеца или година и шест месеца, обобщи Богданов.
Монополите навсякъде се лекуват с конкуренция. При появата на устойчиви монополи те, или са създадени от държавата, или са пазени от нея, коментира Богданов. Според него поредица български правителства целенасочено са избрали монополен модел на енергийна система в страната и той е залегнал в енергийната ни стратегия. В България цените в енергетиката са изкривени и бизнесът субсидира домакинствата. Би трябвало ако гледаме пазарната логика, в бъдеще постепенно бизнесът да плаща по-малко, а домакинствата - повече. Би трябвало и повече средства да отиват за поддръжка на мрежата, за да няма лошо качество ток и прекъсвания, каза Богданов. По думите му проекти като АЕЦ "Белене" са изключително трудни за реализация, без да има предвидима рамка за съществуването на общ по-голям пазар, а това у нас все още липсва.
Петър Чобанов: Да се въведе нулева данъчна ставка за хората с ниски доходи
Наблюдава се голямо разтваряне на ножицата между хората с ниски и високи доходи, коментира Петър Чобанов, икономист и преподавател в УНСС. Хората, които са на минимална работна заплата, като им се вземе данъка и осигуровката, се превръщат в работещи бедни. Според него ще бъде добре да се въведе нулева данъчна ставка за хората с ниски доходи. Така по някои изчисления около 350 млн. лв. ще останат в хората и съответно ще се влеят в икономиката чрез потребление, каза икономистът.
Според Чобанов по отношение на доходите България е изостанала в последните години от пътя на конвергенцията и това се дължи на липсата на икономически растеж. Ако той се възстанови, можем да разчитаме и на по-бързо повишение на доходите на хората. Мерките обаче трябва да са комплексни, а новото правителство да ги изпълнява така, както ги залага, смята Чобанов.
За по-високите доходи трябва да се запази десетпроцентната ставка, а за месечни доходи от над 4 500 лв. например би могло да се мисли и за по-високо данъчно облагане не толкова заради по-висок принос към бюджета, колкото за спазване на принципа на солидарността, посочи икономистът.
Облекчаване и последователност в прилагането на регистрационните режими за бизнеса са много важни неща за раздвижването на вътрешните инвестиции, смята Чобанов.
На пазара на труда проблемите са структурни - най-големите са младежката безработица и дългосрочната безработица, коментира икономистът. Трябва да се помисли как на младите хора бързо да се даде работа или да им се предложи преквалификация, ако не могат да си намерят работа по специалността, добави той.
Потребностите на труда трябва да се отразяват в образователната система, като в средното образование може да бъде застъпена системата на професионалните училища, подобно на тази в западните европейски страни, предлага икономистът. Според Чобанов това, че висшистите по-лесно си намират работа често се дължи на факта, че са по-гъвкави и са се преориентирали, дори и да не са намерили работа по специалността си.
Липсва контрол при изпълнението на обществените поръчки, особено за плащането на подизпълнители, каза Чобанов. В икономически план е необходима много по-голяма прозрачност, антимонополно законодателство, реформиране на контролните органи, които не си вършат достатъчно добре работата, коментира експертът.
Според Чобанов компании с по-голям брой клиенти и силно пазарно влияние могат да бъдат задължени да публикуват информация както публичните компании на борсата. Търговете за обществени поръчки да са електронни и да е ясно и прозрачно как се достига до определена цена, предлага икономистът.
Необходими са и по-добри регистри за обществените поръчки, които да следят не само кой е спечелил поръчката, но и процеса на изпълнение на конкретния договор - дали фирмата се разплаща навреме с подизпълнителите, каза Чобанов. Той посочи, че сега често се предлага ниска цена за сметка на неизплащане на суми на подизпълнители, сроковете за изпълнение на проектите не се спазват, а впоследствие се сключват анекси за повишение на цената на поръчката.
Контролните органи трябва да си вършат работата, а не да се използват за натиск и преразпределение на бизнес, подчерта Чобанов. Ако има механизъм и на контролните органи да се налагат санкции, ако превишат правомощията си, бизнес средата много бързо ще се подобри, смята той. Проблемът ни не е толкова външната, колкото вътрешната икономическа среда, коментира Чобанов.
Гарабед Минасян: Да се въведе класическа подоходна данъчна система
Според проф. Гарабед Минасян, икономист в Икономическия институт към БАН, държавата трябва да въдворява ред и да следи за изпълнението му, да следи за качественото функциониране на институциите. Това, от което най-много страдаме сега, е неизпълнението на тези функции. Институциите ни не работят както трябва и правилата се прилагат избирателно, каза проф. Минасян.
Корупцията в страната ни също е голям проблем и той е чисто политически, добави икономистът. Според него корупцията съществува, защото политическата класа допуска това. Корупцията нанася големи вреди на функционирането на цялата държава, защото този, който произвежда, чувства, че трудът му отива на халост - някой бърка в джоба му и измъква това, което произвежда, каза Минасян.
У нас трябва да се въведе класическа подоходна данъчна система, заяви Минасян. В България вече има такова финансово разслоение на обществото, че то спъва икономическия растеж, посочи той. Определена степен на разслоение на обществото - около 25 процента - е характерна за развитите европейски държави и подобен процент разслоение стимулира икономическия растеж.
В България обаче този процент достига по данни на ЕС до 32-35 процента и това вече започва да спъва растежа, каза икономистът. Според други аналитични институции процентът на разслоение у нас достига дори и 50 процента, коментира Минасян. Според него това налага кардинална промяна в данъчната система и въвеждане на прогресивно подоходно облагане. Важно е каква философия ще се приеме в управлението на държавата, каза Минасян.
След изборите най-важното е парламентът да си тежи на мястото, да приема качествени закони, заяви Минасян. Ние бяхме свидетели как законите се променят едва ли не всяка седмица. Това се случва заради прокарване на лобистки интереси, посочи той.
Уставът на МВФ е формулиран през 1944 г. и оттогава има само три поправки, нанесени в него. Как може този устав да издържи 70 години, а нашите закони не могат да издържат и 70 дни, даде пример икономистът. Всичко това влияе на бизнес средата у нас и плаши инвеститорите, смята Минасян.
06:58 | 12.09.22 г.