Един от най-обсъжданите въпроси в българските медии е накърнената свобода на медиите, пише британското списание Economist в кореспонденция от София, публикувана на уебсайта му.
България трайно е на последно място сред европейските страни в класацията за свобода на медиите и сега е на 87-о място в последния годишен индекс за свобода на медиите на Репортери без граници, а през 2006 г. заемаше 35-о място, посочва Economist.
"Засилва се тревогата, че повечето медии са изоставили основната си функция - да информират обществеността за важни проблеми", казва Нели Огнянова, български експерт по медийно законодателство. "Медиите често обслужват политически партии и различни икономически групи", добавя тя, цитирана от Economist.
Нейното мнение потвърждават и други оценки от чужбина. Държавният департамент на САЩ отбелязва сериозно накърнения медиен плурализъм като един от най-острите проблеми в сферата на човешките права. Еврокомисарят по дигиталния дневен ред Нели Крус изпрати писмо до бившия премиер Бойко Борисов с призив да защити независимите медии.
Репортерите са подложени на натиск и сплашване, чиято цел е да се отстояват икономически, политически и криминални интереси, заяви Фридъм Хаус в последния доклад за "Свободата на печата".
Натискът идва от всички страни, дори от държавата, се посочва в доклада и се цитират конкретни примери.
Друга отличителна черта на българските медии е липсата на прозрачност за техните собственици, пише изданието. "Собствеността на медиите в България е като матрьошка: във всяка кукла има друга", казва Орлин Спасов от Софийския университет.
Например Нова българска медийна група, компания с близки връзки с политическата партия Движение за права и свободи, притежава множество вестници с голям тираж и телевизионен канал. Преди парламентарните избори през 2009 г. вестниците, притежавани от тази група, бяха силно критични към политическия съперник на движението - партията ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов. След като ГЕРБ спечели изборите, вестниците на групата смениха тона за една нощ и станаха силни поддръжници на г-н Борисов, пише авторитетното списание.
В матрьошката има по-малка – Нова българска медийна група е широко финансирана от Корпоративната търговска банка - малка частна банка, която през последните години държи значителна част от фондовете на държавни предприятия в секторите на енергетиката, транспорта и отбраната. Това не е изолиран случай. Финансовите проблеми в медийната индустрия направиха редица медии зависими от държавни средства.
Макар че няма официални субсидии за печата, според Фридъм Хаус рекламните разходи на държавните агенции са вторият по големина източник на рекламни приходи за печатните медии. От 2009 г. държавата чрез министерства и правителствени агенции е насочила над 28 милиона лева към частни медии чрез публикуване на реклами и за информационни кампании. Повечето от тези пари идват от програми на Европейския съюз.
Анекдотичен е случаят с 25-годишна бивша служителка на министерството на земеделието и храните, която получила 50 000 евро, за да създаде профили във Facebook и Twitter за рекламиране на програмата на ЕС за развитие на селските райони.
"Мнозина са убедени, че използвайки публични ресурси, властите си осигуряват медиен комфорт", казва Нели Огнянова. "Членството в ЕС не донесе повече свобода на медиите. Напротив, фондовете на ЕС изострят разрива между медиите, близки до властта, и останалите", добавя тя.
Този разрив става все по-очевиден в предизборни кампании, пише Economist. В България предстоят предсрочни избори на 12 май. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа отбеляза за предишната предизборна кампания през 2011 г., че "отразяването на кампанията в медиите бе почти изцяло платено и резултатът беше почти цялостна липса на редакционно отразяване на кампанията".
Отразяването на избори, непрозрачните структури на собственост и тормоза над журналисти са главните причини за накърняването на медийната свобода в България, отбелязва Economist.
05:04 | 13.09.22 г.