Месец преди изборите се очертава новият парламент да бъде съставен от пет партии - четири от тях са сигурни, а формацията на Меглена Кунева е почти сигурна, сочи най-новото изследване на „Галъп интернешънъл“, представено във в. „Преса“.
Ако изборите са днес, ГЕРБ получават 22,8% подкрепа, БСП са втори с 19,9%, трета сила е „Атака“ с 5,7%, а ДПС е с 4,9%. ДПС и „Атака“ са с приблизително изравнени позиции, което сочи значим ръст на формацията на Волен Сидеров.
Партията на Меглена Кунева „България на гражданите“ е на ръба за влизане в следващото Народно събрание – има подкрепата на 3,9 на сто. Изследването е правено в периода от 4 до 9 април преди избухването на скандала с подслушването в МВР.
При четири партии в парламента вероятно е ДПС и „Атака“ да имат по над 30 представителя, а при пет партии - по около 30. Потенциалът на „България на гражданите“ е за около 15-20 места, е прогнозата на социолога Кънчо Стойчев.
СДС и ДСБ са с по 1,2% подкрепа, Националния фронт за спасение на България на телевизия СКАТ е предпочитан от 0,8% от гласоподавателите.
Около половин милион души все още се колебаят за кого ще гласуват, и дали изобщо ще гласуват.
За кого бихте гласували на предсрочните избори?
Според изследването тримата политици, които се ползват с най-високо доверие, са еврокомисарят Кристалина Георгиева (53% доверие), президентът Росен Плевнелиев (44%) и столичният кмет Йорданка Фандъкова (37%). Следват президентът от 2002 до 2012 г. Георги Първанов, служебният премиер Марин Райков и ексрегионалният министър Лиляна Павлова. Бившият премиер Бойко Борисов е едва на седма позиция с 27% доверие за април. Непосредствено след него е лидерът на БСП Сергей Станишев с 25%.
62% от хората са на мнение, че служебният кабинет трябва да потърси отговорност от правителството на ГЕРБ. 42% от участниците в проучването вярват, че служебното правителство ще организира честни избори, на противоположното мнение са 21 на сто.
„59% от избирателите смятат, че протестите трябва да продължат, мнозинство от над 40% е на мнение, че изборите нищо няма да променят. Тези факти на масовото съзнание говорят за висок латентен протестен потенциал. Иначе казано, напълно възможно е събитията от края на зимата да се окажат не кулминация, а само прелюдия към кулминация“, смята социологът.