Нов анализ по проекта за газопровода „Южен поток“ иска премиерът Марин Райков. В началото на днешното заседание на служебния кабинет Райков се обърна към министрите с думите, че е необходимо да се направи пореден „много задълбочен анализ на ситуацията около това инвестиционно решение“.
“Мисля, че горе-долу сме наясно какви са най-чувствителните моменти около този проект”, добави премиерът и премина към дневния ред на заседанието.
„Трябва да сме сигурни до каква степен това инвестиционно решение е съвместимо с третия либерализационен пакет на ЕС в енергетиката“, посочи още Райков.
Едно от ключовите обещания на служебния премиер при встъпването му в длъжност беше да не допуска външна намеса в българската енергетика. Още тогава руски издания коментираха, че Райков е имал предвид на първо място отношенията с Русия.
От съвместните проекти на Москва и София в дневния ред остана само газопроводът „Южен поток“. Кабинетът на Бойко Борисов „замрази“ строителството на АЕЦ „Белене“ и нефтопровода „Бургас-Александруполис“.
На 7 декември президентът на Русия Владимир Путин даде в град Анапа старта на строителството на газопровода „Южен поток“, който ще преминава по дъното на Черно море до южната част на Европа.
На 15 ноември миналата година България подписа последна от държавите, участващи в проекта, окончателното инвестиционно решение. Газопроводът „Южен поток“ ще минава още през територията на Сърбия, Унгария, Словения, докато стигне до Италия.
По строителството на „Южен поток“ ще работи международният консорциум South Stream Transport, 50% от чиито акции държи Газпром. Други 20% се контролират от италианската компания ENI, а 30 % - от германската Wintershall и френската EdF.
Планирано е доставките на газ по „Южен поток“ да започнат през декември 2015 година. Търговските доставки по газопровода към Европа е планирано да започнат през първото тримесечие на 2016 г., а пълната мощност от 63 млрд. куб.м. годишно да бъде достигната през 2018 г.
Общата стойност на „Южен поток“, включително и сухопътните участъци, се оценява на 16 милиарда евро, а строителството на българския участък – около 3,2 милиарда евро.