- Предложихте ли на зърнопроизводителите да отглеждат животни, да затворят цикъла един вид и ако да, те как се отнесоха към това предложение?
Не мога да им наложа подобно нещо. Много настойчиво ги помолих обаче, ако мислят държавнически и искат да подпомогнат нашето аграрно производство, трябва да отглеждат животни. Може да не е непременно тежкото млечно направление, където ангажиментите са много, а месодайно говедовъдство, при което не се дои, но се произвежда месо.
- Как те се отнесоха към тази Ваша молба?
Макар да усетих доброжелателно отношение, никой не пожела да поеме твърд ангажимент за това. Това ще бъде много целенасочена работа и при реализиране на приоритета за обвързаната подкрепа с производството, вече ще могат да се осигурят директни плащания в животновъдството. Тогава, вярвам, и интересът към него ще бъде по-голям.
- Как се отнасяте към идеята за директните продажби, за която толкова много се говори напоследъки с която на практика ще пренесем швейцарския опит в България? Реалистична и възможна ли е тази идея в нашите условия?
Напълно е възможна. Но това може да стане най-вече в планинските райони, където имаме по-дребно животновъдство. За целта предишното правителство е изпратило през януари т. г. материалите за нотификация в Брюксел. Очакваме в скоро време решение и нотификация на наредбата. В нея е посочено, че не е необходимо да се изграждат кой знае какви цехове, нужни са само помещения, в които по френския и швейцарския опит да се произвежда и обработва в домашни условия животинската продукция и да се продава в съответната област, както и в съседните.
Смятам, че това е много добро решение. За целта на фермерите ще бъдат осигурени млекомати, по опита на тези в Стара Загора. Не отричам, че все още има съпротива от страна на големите млекопроизводители по този въпрос. На последния Консултативен съвет по животновъдство обаче идеята беше приета, специално по отношение на планинските райони.
Съгласиха се да субсидираме дори и най-малките ферми - с по две крави и нагоре. Надявам се, че тези стимули ще бъдат осигурени и на пазарите скоро ще се появят мляко и млечни продукти от малките ферми директно.
- Колко скоро. Във Вашия мандат?
Малко е това време, и за него е изключено това да се реализира. В този мандат можем само да защитим приоритетите, които вече представихме в Брюксел по Общата селскостопанска политика /ОСП/, да продължим да работим по проблемите на рибовъдството и аквакултурите. На тази база на Общата селскостопанска политика да разработим и българската аграрна политика и най-важните стратегии за слабите производства като животновъдството, особено планинското, зеленчукопроизводството, овощарството, тютюнопроизводството, билкопроизводството, розопроизводството.
Освен стратегиите за тях, трябва да разработим и конкретни мерки, като хидромелиоративното земеделие, защото без поливане нищо няма да постигнем.
преди 11 години Абе да стане икономически изгодно гледането на овце и *** - за 3 години сме износител номер едно . Мани ти тая работа че някой ще гледа овце при положение че агнешкото е 5 лв./ кг живо тегло - останаха само ентусиасти . Я да почнат да дават върху тия 5 лв. още 2 лв. отгоре пък после ще си говорим няма ли кой да копае с мотиката отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Тоз има ли връзка с главния мозък или живее в друга виртуална реалност.Къде ще намери някой луд да хване мотиката.Те баламите отдавна свършиха.А и преди беше лесно да се гледат животни едно ремърке в текезето едно в къщи една мука в свинекомплекса една у дома,каручките цяла нощ лангъркат до силажната яма всичко ти излиза чиста печалба.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Изводът, който специалистите правят, е, че през последните 25 години, и особено след 1970, темповете, с които се развива материално-техническата база и по-конкретно нейната основна част средствата на труд, не съответстват на потребностите на страната от селскостопански продукти и суровини. Когато настъпват промените и държавното дотиране пресъхва, ударът от кризата не отминава и селското стопанство, което вече е поставено на колене от комунистическото управление много преди 10 ноември 1989 г.Из Тайните фалити на комунизма, глава 7. Митът за модерно развитото селско стопанство отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Еваларката . Да се разсеят малко червените мушици :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Не е най-голямата грешка.Най-голямата грешка беше управлението на БСП и ДПС. Специално за краденето на парите за земеделието ДПС нямат равни. Бяха се превърнали в брокерска къща за източване на евросубсидиите. Не случайно тогава имаше едни големи протести с лозунги: "Спасете българското животновъдство, защото министър Дикме свинско не яде." отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Положението в селското стопанство става особено тежко през следващите години. През 1987 г. Държавната балансова комисия утвърждава окончателен недостиг на средства за разплащане до 90% от начисленото основно трудово възнаграждение на колективите в АПК в размер на 599 млн. лева. - се посочва в писмо на БНБ до министерство на икономиката и планирането от 5.5.1987 г. В резултат на това започнаха да излизат решения на правителството, с които се задължаваше банката ( БНБ ) да кредитира селскостопанските организации. Стигна се до там, че те не можеха да покриват даже годишните си погашения, което означава, че селскостопанските организации са в истински фалит. . В крайна сметка се стигна до опрощаване на много милиарди на селскостопанските организации. Веселин Никифоров, бивш председател на БНБ, 1991 г. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Грешките, свързани с обезлюдяване на селата, големите миграционни процеси от селото към града са свързани с недостатъчните грижи за развитието преди всичко на условията на труд и лошите битови условия. .. Причините за отчуждаването на производителите от собствеността в ТКЗС, АПК и НАПС е тяхното постепенно одържавяване, постепенно ликвидиране на кооперативната им същност. Емил Христов, протокол 33 от заседание на МС от 12.12.1080 г. за увеличаване на селскостопанското производство и повишаване на неговата ефективностОт 80-те години производителността в отрасъла започва да спада, като от 1985 г. в страната започва да се внасят традиционно произвеждани продукти фасул, лук, картофи, които в предишни периоди България е изнасяла. След 1985 вносът на селскостопанска продукция възлиза на 400 500 млн. долара годишно. . Това доведе до намаляване на селскостопанските ресурси, а в последните години до внос на зърно за фураж, на плодове и зеленчуци и други стоки, на които България е била традиционен производител. Станиш Бонев отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Идеите за преминаване към АПК и НАПС ( национален аграрно промишлен комплекс )се наложиха по обичайния път. Авторите на тези идеи са запознавали Тодор Живков с тях, без да са го поставяли предварително за обсъждане със заинтересованите органи и организации. Тъкмо защото тези идеи се наложиха по този начин, започна упадъка в селското стопанство, до затруднения в снабдяването на населението и до загуби, които в края на краищата плати обществото. Веселин Никифоров, бивш председател на БНБ, 1991 г.Не оцених голямата опасност и не се противопоставих на преобразуването на кооперативните стопанства в АПК, тъй като практиката доказа, че при нашите условия най-добри резултати и най-добра форма на организация са кооперативните земеделски стопанства. че с АПК сме създали най-крупните земеделски стопанства, а практиката показа, че те се оказаха най- неефективни. Станко Тодоров, 1991 г. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Аре стига с тия политики, че омръзна. Политическата "класа" в БГ, а и не само, НЯМА цвят!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години За ефективността на "онези" ТКЗС-та има какво да се каже. НО подема къде по-точно го видя? В поголовния внос и нулев износ на селскостопанска продукция ли? отговор Сигнализирай за неуместен коментар