От свиването на капиталовите разходи, заложени в бюджета, с около 5 до 7% ще могат да бъдат икономисани около 350 млн. лева. Тези средства могат да отидат за подпомагане на най-бедните слоеве от населението, обясни лидерът на КНСБ Пламен Димитров пред bTV.
Той обясни, че тези средства могат да дойдат от отлагане на ремонти на инфраструктурата, от спестяване на част от вноската към ЕС и други заложени разходи. По този начин правителството със собствени решения, без да е необходимо гласуване в Народното събрание, може да "обере" буферите в бюджета.
Димитров изчисли, че 100 млн. лева са нужни за програми за временна заетост, които да създадат работни места, макар и решението да е краткосрочно. 125 млн. лева трябва да бъдат отделени за месечни добавки в размер на 20 лева за хората, получаващи до 200 лева пенсия. Още 20 млн. лева ще бъдат разпределени за месечни добавки от 50 лева за майките, смята още синдикалиста.
Димитров предлага още увеличаване на минималната работна заплата до 340 лева и еднократни енергийни помощи за бедните, чиято стойност е около 60 лева.
Красен Станчев от Института за пазарна икономика контрира, че тези средства са 0,5% от брутния вътрешен продукт на страната, но в същото време са все още "нарисувани" - само заложени в бюджета. Ако приходната част не бъде изпълнена във вида, в който е заложена, ще се окаже, че за да бъдат дадени средства за едни групи от населението, ще трябва да бъдат взети от други.
Ако не бъдат събрани заложените приходите, дефицитът ще се увеличи с 0,5%, предупреди още икономистът.
Що се отнася до увеличението на минималната работна заплата, при изпълнението на това искане, България ще достигне богати държави като Холандия, например, отбеляза Станчев. Той посочи, че съотношението между минимална и средна заплата ще достигне 42-43%.
13:07 | 14.09.22 г.