По план днес държавният глава Росен Плевнелиев ще трябва да предостави мандат за сформиране на ново правителство на най-голямата политическа формация в Народното събрание – ГЕРБ. От президентството вече обявиха, че Плевнелиев ще връчи проучвателен мандат на най-голямата по парламентарно представителство партия в 12.00 часа.
Още при подаването на оставката си обаче премиерът Бойко Борисов се зарече партията му да върне мандата и да се върви към предсрочни избори.
Както се е виждало неведнъж през последните години обаче, мнението на Борисов често се мени и днес не е изключено да станем свидетели на нов обрат.
Още повече, че само чрез формирането на ново правителство с подкрепата на парламента ще може да се отговори на голяма част от исканията на протестиращите. Причината е, че при назначаването на служебно правителство от президента Росен Плевнелиев Народното събрание ще бъде разпуснато и временният кабинет няма да разполага със законодателен орган.
Сред исканията на протестиращите са залегнали ключови въпроси като промени в изборното законодателство и енергетиката, а за тяхното обсъждане ще е нужно технологично време. Освен това в настоящата ситуация намирането на консенсус между депутатите изглежда по-скоро като обречена кауза.
Това е и причината всичко да е в ръцете на ГЕРБ. Като най-голяма политическа сила, притежаваща мнозинство в парламента, всяка една промяна няма как да стане без подкрепата на депутатите от групата. Такава пък едва ли би дадена на каквото и да било правителство, формирано с мандата на друга политическа сила.
Ако ГЕРБ все пак върнат мандата, правото за съставяне на кабинет отива в ръцете на БСП, а ако и те не се нагърбят с отговорност, мандатът отива в трета парламентарно представена партия. Засега единственият, който е заявил готовност и желание да бъде премиер, е Яне Янев, но заявката може да бъде приета по-скоро като шега заради липсата на каквато и да било подкрепа.
Говорителите на протеста – поне тези, които се представят за такива, вече се разединиха във вижданията си за бъдещото правителство. Това може да отдадем основно на липсата на познаване на нормативната рамка, която определя правилата за работа на правителство и парламент.
Чуха се идеи хем за служебно правителство, хем за неразпускане на парламента, както и такива за съставяне на програмно правителство от държавния глава, което да работи заедно с парламента до изборите. Конституцията обаче е категорична – парламент ще има само и единствено, ако партиите в парламента се съгласят да съставят някакво правителство.
Поради тази причина протестиращите трябва да преместят натиска си от президента към партийните централи. В противен случай със сигурност ще видим и натиск за оттегляне на Росен Плевнелиев – особено с оглед поставения му ултиматум до три дни да има отговор на заявките на протестиращите.
А така изходът от ситуацията ще се окаже още по-далеч.