Оставката на българското правителство след съпроводени с насилие протести е предупреждение за други европейски страни.
Въпреки признаците, че най-тежките проблеми в еврозоната и свързаната с тях криза може би са отминали, социалните размирици в Европа в момент, когато тя страда от слаб растеж, могат да се разразят с достатъчна сила, за да свалят дори правителствата на държави, които не са пряко засегнати от кризата, пише британският в. "Файненшъл таймс", цитиран от БТА.
Десноцентристкото правителство на Бойко Борисов е разглеждано като поредната жертва на икономиите. България обаче не е подложена на особено строги мерки за икономии в смисъл на болезнено затягане на бюджета. За разлика от своите съседи Гърция, Румъния и Сърбия, тя не е изпаднала в нужда от международно спасяване.
Безработицата в България е 12 процента и, макар да расте, не е висока в сравнение с тази в други европейски държави. Както отбелязва един пазарен анализатор, държавните й финанси са отлични. Доскоро страната се гордееше като остров на сравнителна икономическа стабилност на Балканите.
Но масовите протести напоследък избухнаха заради неспособността на правителството да постигне ръст в производството и заплащането на труда. Заплатите остават най-ниските в ЕС. Тлеещото разочарование от политическия елит, смятан за корумпиран и обслужващ собствените си интереси, избухна, след като месечните сметки за електричество скочиха до 100 евро при средна месечна заплата от 387 евро.
Борисов заслужава уважение за това, че подаде оставка, без да рискува по-нататъшно насилие. При положение, че сега вероятно ще има предсрочни избори, всички партии би трябвало да се ангажират да се придържат стриктно към правилата.
Предизвикателствата за конституционния ред и демокрацията, каквито имаше в Румъния след протести, довели до промяна във властта миналата година, трябва да бъдат избегнати. След като обаче и двете основни политически сили не се ползват с особена обществена подкрепа, има опасност радикалните партии да бъдат печелившите в един разпокъсан парламент.
Главната тема на изборите ще бъде намирането на начини за намаляване на енергийните разходи. Но една от поуките от падането на правителството е, че който и да дойде на власт, ще трябва да удвои усилията за справяне с корупцията, която може би допринася за тези големи разходи. Борисов дойде на власт през 2009 г. именно с това обещание, но напредъкът бе бавен.
Друга поука е, че въпреки цялото съсредоточаване на ЕС върху фискалната дисциплина, растежът има значение. България покрива маастрихтските критерии за членство в еврозоната, обвързала е своята валута с еврото от 1997 г. и избегна дълговата криза. Но това не печели гласове. Това е поука, която могат да изпитат на гърба си дори правителствата на по-богати страни, отбелязва "Файненшъл таймс".
Още новини от България можете да намерите в Dnes.bg
01:41 | 14.09.22 г.