Масовите протести в България бяха предизвикани от нарастващите цени на електричеството и корупционни скандали, включително този около номинацията на новия директор на държавната комисия за регулиране на цените на електроенергията. Въпросният кандидат беше обвинен в това, че незаконно е продавала цигари по интернет и това доведе до оттеглянето на кандидатурата й, пише New York Times.
Протестите, обхванали цялата страна в неделя вечерта, са най-мащабните за последните 16 години. Опозиционни политически партии се опитаха да експлоатират публичния гняв срещу провежданата от правителството политика на бюджетни икономии в навечерието на парламентарните избори през юли. Сега изборите вероятно ще бъдат проведени на по-ранна дата, допълва изданието.
Кореспонденти на BBC отбелязват, че българите са вбесени от високите енергийни цени, монополите в публичния сектор, ниския стандарт на живота и корупцията. Британската медия посочва, че още не е сигурно дали насрочените за юли избори ще бъдат изтеглени за пролетта.
Популярността на дясноцентристкото правителство на премиера Бойко Борисов рязко спадна през последните месеци, а нарастващите цени на електричеството допринесоха недоволството от икономическата стагнация и ниските заплати да изпулва на повърхността, пише Financial Times.
България, за разлика от съседните Гърция, Сърбия и Румъния, успя да се справи без международна спасителна помощ. Възстановяването в страната от рецесията през 2009 г. обаче беше анемично, се посочва още в материала на FT.
Британското издание цитира премиерът на Чехия Петр Нечас, който коментира, че отнемането на лиценза на ЧЕЗ – електроразпределителното дружество, което обслужва над 2 млн. абонати в Западна България – е политически мотивирано. „Според мен целият проблем е силно политизиран заради предстоящите в страната избори“, казва Нечас, цитиран от FT.
България успя да навигира успешно през глобалната икономическа криза без да потърси международна финансова подкрепа. През последните 3 месеца на миналата година икономиката на страната нарасна с 0,5% на годишна база, приключвайки 10-то поредно тримесечие на растеж, отбелязва Bloomberg.
След обявяването на предстоящата оставка на кабинета Борисов доходността по деноминираните в евро български облигации с матуритет през 2017 г. се повиши с 0,01 базисни пункта до 2,0585%, допълва агенцията.
Ройтерс изтъква, че популярността на ГЕРБ е била доста устойчива до есента на миналата година, тъй като бюджетните икономии в страната са били сравнително умерени в сравнение с тези в много други европейски страни. Агенцията изтъква, че българските заплати и пенсии по-скоро са били замразени, отколкото орязани. В последното проучване на общественото мнение, проведено преди протестите от последните дни, опозиционната социалистическа партия има подкрепа много близка до тази на ГЕРБ, коментира Ройтерс.
Много българи са недоволни от рекордната за последните 10 месеца безработица, достигаща 11,9% и средната заплата в страната, която е около 800 лв, или 550 долара на месец, допълва агенцията.
От началото на дълговата криза през 2009 г. повечето страни в ЕС се наложи да сформират нови правителства, се посочва още в материала на Ройтерс.
С "Хаос в София" започва статията си германското списание Spiegel. "Дълго време българското правителство не искаше да подаде оставка, но сега се пречупи под натиска на демонстрантите", пише Spiegel и също акцентира върху масовите протести срещу високите цени на тока. То припомня, че още вторник демонстрантите и опозицията поискаха оставката на кабинет и че премиерът е заявил: "Няма да направя тази услуга на опозицията".
Новината от България е на челна позиция и сайта на авторитетния Frankfurter Allgemeine Zeitung. Изданието обвързва оставката на кабинета с протестите срещу високите цени на тока. Повечето чуждестранни медии подчертават и отказа на Борисов да участва в служебно правителство.
„Оставката идва на фона на масови протести срещу правителството на Борисов. Хиляди хора застанаха през последните няколко дни на пътищата. Също така се стигна до сблъсъци между антиправителствените демонстранти и полицията. Няколко души бяха ранени“, пише и Die Zeit. Протестите започнаха с демонстрации срещу високите цени в най-бедната страна на ЕС със среден месечен доход от 350 евро, но бързо намериха политическо измерение. Така че скоро протестите се насочиха срещу правителството, което след това обяви мерки за противодействие. От една страна Борисов уволни неособено харесвания финансов министър Симеон Дянков, а от друга страна обяви значително намаление на цената на електроенергията от март, припомня изданието.
05:32 | 09.09.22 г.