След като в края на миналата година Комитетът за прилагане на Орхуската конвенция на ООН излезе с решение, че българският Закон за устройството на територията не позволява участието на гражданското общество в процеса на развитие на градската среда и териториалното планиране, днес с тълкувателно решение излезе и Европейският съд, само че за подобен казус в Словакия.
В решението на съда се посочва, че съгласно Орхуската конвенция всички заинтересовани страни следва да имат достъп до информация за градското и териториално планиране и отказът до такава информация с мотива, че така се защитава поверителността на търговската тайна, не е основателен.
Случаят, разгледан от съда, е от 2006 г., когато службите за териториално планиране в Братислава приемат решение, свързано с изграждането на ново депо за отпадъци на мястото на стара кариера за добив на глина за производството на тухли. Инспекцията по околната среда в страната започва и процедура по екооценка за изграждането на съоръжението.
По време на обществените обсъждания, които са се провеждали в рамките на процедурата по екооценката обаче, жителите на близкия град Пезинок обаче са поискали достъп до решението на службата за градско планиране, тъй като документацията не е била публикувана преди стартирането на процедурата.
Засегнатите страни – гражданите и строителния предприемач, са подали жалби и в съда, а Върховният съд в Словакия е поискал тълкувателно решение от Европейския съд по казуса.
Съдебният състав постановява, че съгласно Орхуската конвенция информацията за процедурата, по която е издадено разрешението за строеж на депото, следва да бъде публично достъпна.
В решението на съда се посочва също така, че за да се спази евродирективата за предотвратяването на замърсяването и да се постигнат заложените в нея цели, следва да се прекрати функционирането на инсталация, разрешенията за която може да са издадени в нарушение на закона.