Общо 1,1 млрд. лв. ще се влеят в десетки български интитуционални инвеститори, в това число банки, пенсионни фондове, застрахователи, гаранционни фондове и други държатели на падежиращите на 15 януари 2013 г. български еврооблигации.
Емисията е за 818 млн. евро, като 70% от нея се притежава от български инвеститори. Днес Министерството на финансите прави пресконференция по повод падежирането на емисията.
През юли 2012 г. българската държава издаде нова емисия еврооблигации за 950 млн. евро при доходност от 4,436%. Интересното е, че до участие бяха допуснати само чуждестранни инвеститори. Сега държавата ще погаси емисия, държана от български инвеститори. Така на държавно ниво дългът ще се запази.
На ниво институционални инвеститори обаче ще се появи свеж ресурс в размер на 1,1 млрд. лв., който трябва да се инвестира. Той ще е разпръснат сред банки, пенсионни фондове и застрахователи и може да катализира допълнително увеличаване на ликвидността в банковата система и съответно намаление на лихвите по депозити и кредити.
Като резултат от емисията от юли 2012 г. България отчете рязко понижение на доходността по 10-годишните си ДЦК от 5,35% през януари 2012 г. до 3,43% през януари 2013 г., което е понижение с близо 2 процентни пункта. Разбира се понижението на доходността се дължи и на положителното развитие на дълговите пазари в Европа, като например намаляване на доходността по италианския и испанския дълг и овладяването на кризата в ЕС като цяло.
Сега предстои българската икономика да усети и ефекта от вливането на 1,1 млрд. лв. в нея. Не на последно място тези пари ще имат и психологически ефект върху пазарните участници (извън притежаващите ги банки, застрахователи и пенсионни фондове), защото например очакването за продължаващо понижаване на лихвите по депозитите на база тези пари може да предизвика избор на депозити с по-дълъг срок или дори да намали лихвите предварително.
Разбира се, голяма част от тези 1,1 млрд. лв. може да отидат за покупка на чуждестранни ДЦК и да не окажат съществено влияние върху българската финансова система, като инвестирането на тези пари ще зависи от десетки фонд мениджъри и банкери.
В обобщение, целите на Министерството на финансите се оказаха няколко: Първо, то рефинансира падежиращата на 15 януари 2012 г. емисия. Второ, излезе на международните пазари за първи път от 2002 г. и постави България на картата на инвеститорите. Трето, в комбинация със стабилните фискални показатели на България и успокояването на дълговата криза в Европа, лихвите по държавния ни дълг се понижиха, което понижи разходите за лихви на държавния ни бюджет. Четвърто, тъй като не бяха допуснати местни купувачи, а падежиращата емисия е държана от български инвеститори, новата емисия реално ще влее пари в България. Доста по-добре от вариант, в който чужди инвеститори държат падежиращата емисия, а български изкупят новата, при което ликвидността изтича от България.
Пето, евентуален допълнителен спад в лихвите по депозитите (поради вливането на въпросните 1,1 млрд. лв.) може да предизвика намаление на лихвите и по кредитите и в съвкупност двете да доведат до увеличение на инвестициите (на база изтеглени депозити или теглене на кредити). Понякога икономиката има нужда от малко гориво, за да заработи на по-високи обороти.