Българите са по-малко самостоятелни от европейците при харченето на личните пари

Под 50% от българите сами взимат решение за това как да похарчат парите, предвидени за лична консумация – развлечения, ресторанти, спорт или хобита. Това показва статистиката на Евростат, цитирана от БТА. В същото време около 70% от европейците заявяват, че в повечето случаи са наясно как да похарчат парите за лична консумация.

Данните показват още, че при 70% от домакинствата у нас решението за това как да бъде разпределен семейният бюджет, се взима съвместно. По този показател страната ни се приближава до средното за ЕС.

Най-висок процент на семейно планиране на бюджета е отчетен в Малта, където почти 86 на сто от домакинствата решават съвместно как да похарчат парите си. Следват Румъния (85% от домакинствата), Гърция (82%), Унгария и Испания (с по около 80%).

На обратния полюс са хората във Финландия, Естония, Словакия и Словения, където в около 50% от домакинствата решението за разпределението на семейния бюджет се взима съвместно от членовете му.

Има разбира се и разходи, за които основна дума има един от членовете на семейството. Анализаторите обясняват, че когато става въпрос за разходи, свързани с ремонтни дейности, например, решението по-често се взима от мъжете. Как да бъдат похарчени парите за ежедневни нужди или за разходите, свързани с отглеждането на децата, обаче решават основно жените.

Прави впечатление и че семействата с поне две отраснали деца (над 16 години) гледат на приходите в домакинството като общи, независимо от доходите на отделните членове.

Има и големи разлики как се покриват разходите, ако се наложи домакинството да разчита на доходите само на един от членовете. Във Франция, Ирландия, Австрия и Норвегия един работещ член успява да покрие около 25% от нуждите на домакинството. В България и Румъния обаче един работещ покрива едва 2% от нуждите на своето домакинство.