Ходът на железницата се забави още повече през 2012 г.

Към края на вече изтичащата 2012 г. състоянието на държавния железопътен превозвач все още има хаотичен и неясен характер, без поне видимо да бележи подобрение. Въпреки обещанията за промяна в положителна насока, през цялата година липсваше яснота какви са реалните реформи в дружеството и какъв е ефектът им върху цялостното състояние на железницата. Дори ръководството на БДЖ да коментира подобряването състоянието на превозвача многократно, фактите са достатъчно красноречиви: през изминалата година вместо нужната и търсена стабилизация железницата остана с по-малко вагони, по-малко персонал, а паралелно продължи да влачи задълженията си към всички банки-кредитори, като към днешна дата среща проблеми да изплаща дори лихвите по главниците.

През 2012 г. БДЖ премина през много препятствия – работниците й стачкуваха, държавната й субсидия бе спряна, получаваше многократни заплахи за изземване на част от вагонния й парк. Йордан Недев, който беше изпълнителен директор на БДЖ, напусна ръководния пост на холдинга през август в смутно време за железницата, когато се провали и първият опит на държавата да продаде товарното й звено. Тогава и реалното състояние на превозвача „изсветля“ съвсем в очите на обществото.

Някои от най-спорните въпроси пред бъдещето на БДЖ остават предмет на предстояща дискусия през следващата година. Какво ще се случи с холдинга, ако все пак агенцията за приватизация не успее да намери инвеститор, който да купи „Товарни превози“? Какъв е крайният ефект от реформите и докога старите влакове ще продължат бавния си ход? А последният по-интересен въпрос е ще се слее ли БДЖ с Национална компания "Железопътна инфраструктура и ако да – какво ще целят да постигнат с този ход ръководствата на двете дружества?

Търсената промяна

Въпреки тежкото си състояние през 2012 г. ръководството на БДЖ все пак се опита, с наличните си средства и възможности, да въведе някои промени, които до известна степен да представи за активни реформи. Част от тях бяха обвързани с оптимизация на персонала и освобождаване на неоперативни активи чрез продажба. През август ръководството на БДЖ представи отчет, че след продажбата на неоперативни активи на холдинга, както и от намаляването на разхода за поддържането им, до края на 2016 г. към железницата трябва да постъпят около 175 млн. лв. Все още не е ясно докъде върви продажбата на въпросните неоперативни активи, сред които сгради, имоти и стари локомотиви, и какъв е приблизителният приход от тях. 

Дружеството задвижи няколко амбициозни проекта за онлайн-продажба на билети, както и варианта билет да бъде купуван с помощта на SMS. По този начин бе планирано да се спестят средства от персонал и наем на помещения, а и да се улеснят потребителите. Гражданите трябваше да могат да ползват SMS-продажбата пилотно по линията София-Мездра още от началото на декември, но се оказа че БДЖ не е готова с изпълнението на проекта и ще се отложи малко във времето.

Липсата на вагони, и най-вече на спални такива, е сериозен проблем за превозвача през последните години. В средата на лятото министърът на транспорта и бившият изпълнителен директор на БДЖ Йордан Недев посетиха Турция за официалното представяне на новите спални вагони, които бяха закупени с европейски средства. Мотрисите трябваше да станат част от подвижния състав на железницата още през август, но към днешна дата все още не е ясно дали притежават нужния сертификат, за да бъдат използвани на територията на Европейския съюз. По информация на Investor.bg те вече са в България, но стоят в няколко депа, където чакат въпросния сертификат вече половин година.

По отношение на приватизационните процедури през 2012 г. цялото внимание безспорно бе фокусирано върху тази на товарното звено на железницата. Държавата обяви първия конкурс за „Товарни превози“ през юни месец. Търсеният купувач трябаше да изплати задълженията на дружеството и да даде минимум 100 млн. лв. кеш.

Няколко седмици по-късно процедурата бе спряна от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, защото имаше само един кандидат, който отговаряше на условията да приватизира дружеството. От министерството на транспорта коментираха, че критериите за търсения бъдещ купувач вероятно са били твърде завишени, а това „е отблъснало“ и потенциалните желаещи. 

Към днешна дата е стартирана нова процедура за продажба, а този път от приватизационното ведомство обещават, че „Товарни превози“ ще намери своя нов собственик в най-скоро време. Този път критериите са чувствително занижени, а според източници на Investor.bg има възможност да бъдат броени дори под 50 млн. лв. за товарното звено на БДЖ.

Въпреки многото дискусии, подкрепящи и отхвърлящи решението на държавата да продаде "Товарни превози", истината е, че приватизацията е крайно нужна за БДЖ и нейното бъдеще.