Вече десета година близо 60% от произведената в България вода се губи. Само през миналата година около 566 млн.от общо произведените 930 млн. куб. метра вода се отчитат като загуба. Това посочи Атанас Паскалев - заместник-председател на Българската асоциация по водите по време на конференция, пише БТА.
Според него броят на авариите в България превишава в пъти европейските стандарти, което още веднъж показва неефективност и разходи, които се калкулират в цената на водата. У нас се инвестира 15 пъти по-малко във водопроводните мрежи - скоростта на подмяна на водопроводната мрежа е 0,1 процента, а заложеното от международната асоциация по водите - 1,5 процента, сравни Паскалев.
Поради тези причини от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) предлагат създаването на фокус група, която да работи за намаляване на неотчетените количества вода.
С помощта на тази група ще бъдат разпространени добри практики и променени закони, така че усилията да имат ефект, заяви зам.-министърът на регионалното развитие Добромир Симидчиев.
Министърът на околната среда и водите Нона Караджова посочи и друг фактор за големите загуби – липсват достатъчно съоръжения и за съхраняване на водата. „Ние сме богата държава – имаме вода и плодородна земя – две стратегически предимства и едни от най-ценните ресурси“, коментира още тя по време на откриването на конференцията.
Добромир Симидчиев съобщи още, че до една година ще стане готова и наредбата за двутарифна цена на водата. Идеята е на министър Караджова и предвижда пестеливите домакинства да плащат водата на по-ниски цени. На този етап предложението на МОСВ е домакинствата, които ползват до 3,5 куб. метра вода на месец, да плащат водата на по-ниска цена.
"Щом се приеме стратегията за водния сектор, ще започнем изработването на наредбата", каза още Симидчиев. В някои региони на други европейски страни е въведена дори петстепенна цена на водата, в зависимост от месечното потребление, но изрази лично мнение, че за България е по-подходяща опростена система от две или най-много от три степени, допълни той.
Симидчиев подчерта още, че тази система за заплащане обаче трябва да бъде внимателно анализирана и да бъде определено "наказанието" за домакинствата, разхищаващи вода. Ако идеята не бъде приложена правилно, тя ще донесе повече негативи, смята още зам.-министърът.
Работи се още и за опростяване на процедурата за изключване на водата на нередовните платци на услугата, стана ясно от думите на Симидчиев.
В края на миналата седмица от Европейската комисия предложиха нова стратегия за опазването на водите на Стария континент. Сред заложените мерки са и по-ефективното използване на водните ресурси от промишлените потребители и селското стопанство, както и изграждане на съоръжения за задържане на водите и възстановяването на влажните зони.
Чиновниците отбелязаха, че необичайните природни явления от последните години – силна суша и наводнения, които засегнаха различни части от Европа, са ясен сигнал за нуждата от спешни мерки в областта.
У нас вече е в ход реформа във водния сектор. Тя предвижда окрупняване на ВиК дружествата, срещу което обаче се появиха остри критики. Една от тях е чисто правното закриване на общински водни дружества, което не е засегнато в промените в Закона за водите. Законът вече мина на първо четене в Народното събрание.
Освен това общински кметове засегнаха и въпроса с цената на водата – в по-малките общини цената е по-ниска, а опасенията са, че след сливане на дружествата с тези от по-големите общини, цената ще се повиши. Коментарите са, че в малките общини има по-добро управление на водите и това е причината за по-ниската цена. С окрупняването на сектора ще бъде премахнат стимулът на тези населени места да работят за намаляване на разходите и привличане на инвестиции в сектора.
Според други мнения обаче реформата в този вид е необходима. Президентът Росен Плевнелиев например коментира, че без окрупняване на ВиК операторите ще останем без вода. Според него реформата ще доведе до създаването на жизнеспособни и достатъчно големи дружества, които ще могат да ползват европейско финансиране и да привличат инвестиции под формата на публично-частни партньорства.
* Статията е актуализирана към 12:40 часа.
09:38 | 14.09.22 г.