Засяха с 50% повече жито в-к Стандарт
Хлебното жито догодина ще бъде с около 50% повече, отколкото през 2012 г. Това показват данните на земеделското министерство за засетите площи с есенници. До края на октомври са засети 9,8 млн. декара с пшеница срещу 6,4 млн. декара за същия период на миналата година. Високите изкупни цени на зърното тази година са основната причина за по-големите площи с есенници, засети този сезон, коментират зърнопроизводители. Въпреки предвиденото отрязване на държавни помощи за сектора през 2013 година браншът се надява на добри печалби следващото лято заради непрекъснато увеличаващото се търсене на храни. Затова скачат и площите, засети с ечемик, ръж и тритикале, коментират зърнопроизводителите. При ечемика увеличението е с над 40%, а при другите две култури - почти двойно повече в сравнение с 2011 г. За сметка на това обаче намаляват нивите с рапица. Вероятна причина за това са проблемите, с които се сблъскаха стопаните през 2011 г., когато на места пропаднаха почти 90% от засетите площи. Всички стопани могат да разчитат на повече пари през следващата година, въпреки орязаните държавни субсидии за зърнопроизводството. Парите за сектор земеделие, предвидени в бюджет 2013 г., са нетно с 200 млн. лв. повече от тази година, каза финансовият министър Симеон Дянков, цитиран от Фокус. Част от тези пари обаче ще отидат за подпомагане производството на плодове и зеленчуци. Шефът на парламентарната комисия по земеделие Десислава Танева съобщи, че се създава нов регистър за земеделските земи. Неговата цел е по-лесно и точно разпределяне на европейските субсидии. В регистъра ще са описани парцелите и хората или фирмите, които ги използват. Така няма да се дублират искания за европари и ще отпаднат санкциите за земеделските стопани.
Брюксел няма да ни глобява за боклука в-к Новинар Преди няколко дни Европейската комисия е оттеглила решението си за завеждане на наказателна процедура срещу страната ни заради забавянето на прилагането на Рамковата директива за отпадъците. Това заявява екоминистърът Нона Караджова на редовното правителствено заседание в сряда, става ясно от стенограмата. Брюксел заплаши България, Унгария, Полша и Словакия тази пролет, че ще бъдат изправени пред съда на Европейския съюз. Глобата, която ни грозеше, щеше да е 15 220 евро на ден. Задължението на страната ни беше да приеме директивата преди започването на делото. Срокът беше спазен с приемането на закона за отпадъците през лятото. Премиерът Бойко Борисов специално е похвалил Караджова. "Големи поздравления към теб за това, което си направила за тези три години", заявява той. Екоминистърът изтъква, че в момента в страната ни се изпълнява мащабна програма за над 650 млн. лева за изграждане на съвременни съоръжения за отпадъците. „Огромното закъснение, мога да кажа цяло десетилетие в тази област, се преодолява с много бързи темпове", подчертава Караджова.
И Евростат се усъмни в данни за разточителните почивки на българите в-к Сега
Статистическите данни, според които обикновеният българин прекарва по 50 дни годишно в чужбина на почивка и екскурзии, като харчи средно по 2100 евро, се оказаха сбъркани. Неверните числа са заличени от сайта на Евростат и по тях се прави допълнителна проверка. Удивителната информация, която изкара бедните българи като най-дълго почиващи и най-харчещи в целия ЕС - наред с богатите датчани, се появи в изследване на Европейската статистическа служба, публикувано на 24 октомври. "Сега" бе единствената медия, която се усъмни в достоверността на данните за България. Изследването на Евростат обхваща държавите от ЕС и Норвегия, Швейцария и Хърватия, като показва колко време и средства е инвестирал средният гражданин във ваканции през 2011 г. От него излезе, че само датчаните са по-ларж туристи от българите.
За целите на своите проучвания Евростат събира и обобщава данните, които му подават националните статистически служби на всяка от държавите, участващи в анкетата, като ползват еднаква методика. Българският НСИ е подал разширена информация - наред с числата за почивките на нашите сънародници са натикани и командировки, обучения, лечение, гостуване на приятели и роднини. Така се е получило изкривяване на профила и българският турист се е наредил сред най-широкопръстите в цяла Европа. След запитване на "Сега" от НСИ признаха, че са пратили в Люксембург данни за всички видове пътувания, при които българи са били в чужбина, без да изкарват пари - тоест изключени са единствено гастарбайтерите и участниците в платени студентски бригади и стажове. Не е ясно защо българските експерти са подали обобщена информация, при положение че конкретното проучване на Евростат се фокусира върху ваканционните пътувания. Сега в изследването вместо коректни числа за България се мъдрят бели петна. На езика на евростатистиката това означава, че данните не са подадени или пък са ненадеждни, т.е. неверни. Вчера от пресслужбата на НСИ обаче обясниха пред "Сега", че данните не са свалени заради гафове и грешки, а защото Евростат проверява числата за България и за още няколко държави с високи стойности. Петък е празничен ден в Люксембург, където е седалището на Евростат, затова новини по казуса ще има най-рано идната седмица, казаха от НСИ.
Пътната агенция потуши войната между строителите на "Тракия" в-к Сега След близо 3 седмици спорове, протести и блокажи на пътища главният изпълнител на лот 4 от магистрала "Тракия" и наетите от него помощни фирми най-сетне се споразумяха. Това се случи едва след намесата на Агенцията за пътна инфраструктура /АПИ/ като посредник в конфликта. Проблемът бе, че подизпълнителите не бяха получавали от месеци пари за свършената работа. Вчера е било уговорено идната седмица те да получат 30% от забавените суми, а всичко останало да бъде изчистено през декември. Това обясни шефът на АПИ Лазар Лазаров. Според инж. Лазаров недоразуменията са възникнали заради двустранни договорки между сдружението "Тракия IV" и подизпълнителите.
Организаторът на протестите Алекси Башев обяви, че се надява обещаният график да бъде спазен, в противен случай пак ще има протести. Той съобщи, че по негови данни "Тракия IV" дължи на осем фирми около 1,8 млн. лева. Тези пари още не са преведени от АПИ, тъй като се правят бетонови стени и проходи за костенурки, които бавят актуването, добави Лазаров. Изграждането на стените струва около 400 000 лв.
Акцизът на цигарите замръзва в-к Новинар Акцизът на цигарите замръзва. Няма предложения за неговото повишаване. Това съобщи заместник-председателят на Народното събрание и председател на бюджетната комисия Менда Стоянова. Крайният срок за искане на увеличението е изтекъл и правителството не предвижда подобна стъпка, уточни тя. Все още обаче няма яснота дали ще има коледни добавки за пенсионерите. Стоянова обясни, че това ще се разбере в началото на декември. "Ако в бюджет 2013 има възможности, те ще бъдат насочени към пенсионерите", увери Стоянова. По-малко пари за посредствените университети в-к Новинар
Ще има ножица в бюджетирането на посредствените университети. Критериите в образованието трябва да са единни, национални. Това съобщи министърът на образованието Сергей Игнатов пред ТВ7. Въпреки това той подчерта, че ще продължи политиката по осигуряване на автономност на ВУЗ-овете. „Връщане назад в образователната реформа няма да има”, обеща просветният министър. Запитан дали не е необходимо сливане на някои университети, Игнатов обясни, че това ще се определи от рейтинговата система, която оценява много точно плюсовете и минусите на учебните заведения.
Обещаните от Плевнелиев милиони няма да стигнат до БАН навреме в-к Сега
БАН няма да получи допълнителните 14 млн. лв., ангажимент за които пое в края на миналата година президентът Росен Плевнелиев. Тогава той заяви, че ще съдейства академията да разполага със средствата най-късно до средата на тази година. Вчера депутатът от левицата Ваня Добрева попита вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков дали до края на 2012 г. учените ще получат парите и се възмути, че през август са отпуснати нови 10 млн. за строителство на спортни зали. По думите й с предложения бюджет от близо 60 млн. академията не може да покрие нуждите си догодина.
Симеон Дянков отговори, че повече пари за академията може и да има, но не тази година. Според него обаче трябва да има ясен принцип за какво отива това финансиране. "В цялата държава няма достатъчно пари, в цяла Европа няма достатъчно пари, в целия свят няма достатъчно пари. Бюджетът вече е приет и никой няма право да обещава повече пари", категоричен бе той. Дянков допълни, че за следващата година наистина средствата за БАН са равни на предходните години - 60 млн. лв., но изтъкна, че там получават пари и по линия на проектното финансиране, също от фонд "Научни изследвания", като за 2012 година тази сума е 30 млн. лева. БАН има собствени приходи към 30 септември 2012 г. в размер на 29.5 млн. лева, или общата сума е 120 млн. лева, изчисли Дянков.
Парите от емигранти с 800 млн. евро по-малко в-к Стандарт
Всяка година сънародниците ни, които живеят зад граница наливат в икономиката на държавата по 2,6 милиарда евро, съобщи председателят на Асоциацията на българите по света акад. Григор Велев. През последните години заради кризата сумата е намаляла на 1,8 милиарда евро. Той посочи, че заплатите на сънародниците ни в Европа са с 30-40 на сто по-ниски от тези на местните жители и българската държава трябва да се бори, за да бъде премахната тази дискриминация в заплащането.
Българските студенти в чужбина са поне 24 000 в-к Сега
Българските институции продължават да не са наясно колко младежи се обучават в чужди университети. Броят на студентите, които следват зад граница, варира от 24 000 до 30 000. "Приблизителните данни за общата численост на българската академична общност в чужбина възлизат на около 24 000 млади българи, ако приемем, че броят на студентите ни във Великобритания е 3000 души през 2011 г. Ако се потвърди официално, че във Великобритания учат 10 000 български студенти, в такъв случай можем да приемем, че повече от 30 000 млади българи се обучават в чуждестранни университети през 2012 г.", каза в интервю за "Фокус" Росен Иванов, председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
Официалните държавни институции в България не водят статистика за броя на заминаващите за обучение в чужбина. Данни за интереса към чужди университети може да се получи от броя на заверените и легализирани дипломи в Министерството на образованието, но обща статистика на всички студенти от първия до последен курс на обучение няма. За разлика от България европейските държави водят стриктна статистика за броя на чуждестранните студенти, включително и от нашата страна.
Мандрите отказаха кашкавала по стандарт в-к Стандарт
Мандрите се отказаха да произвеждат кашкавал по държавна рецепта. Към настоящия момент нито едно предприятие не прави млечния продукт по БДС, съобщи за "Стандарт" Зоя Войнова, продуктов мениджър на млекопреработвателно предприятие. Тя се позовава на информация от Българската агенция по безопасност на храните. Повечето фирми произвеждат кашкавал, отговарящ на 100% на БДС, но не са минали през процедурата, позволяваща им да слагат отличителните етикети. Това каза зам.-председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Симеон Присадашки. Той обясни, че причината мандрите да бягат от държавната рецепта е тежката бюрокрация, през която трябва да преминат. Процедурата за получаване на разрешително за производство по БДС отнема около шест месеца. Първо се минава през одит, следва проверка от доктори и от Агенцията по храните. След това задължително трябва да има разрешително с подпис от земеделския министър, което не се знае защо се прави, коментира Присадашки. Последната стъпка към разрешителното за БДС е одобрение от патентното ведомство. Там пък се чака, докато се събере съвет, и професор, който разбира само от машиностроене, трябва да ти разреши да правиш кашкавал, допълва Присадашки. Според него себестойността на кашкавала по стандарт не е по-различна от тази на другия кашкавал от мляко и цените на тези продукти в магазините също са еднакви. Така че причината за отлив на мандрите от държавната рецепта не е липсата на пазар за продукта, а именно тежката процедура за получаване на право да произвеждат по БДС.
Данъчните ще продават в интернет гангстерски имоти и вещи в-к Сега
По примера на своите американски колеги, които преди месец продадоха на търг пистолетите на легендарните американски престъпници Бони, Клайд и Ал Капоне, българските данъчни също ще пуснат за продажба вещи на ключови фигури от подземния свят. Те са само част от стоките в новия онлайн магазин на Националната агенция по приходите, който ще заработи до месец.
"Става въпрос за имущества на Митьо Очите, на хора от неговото обкръжение, на Ерджан Рашид-Роко и на други известни лица. Имаме имущества, отнети от небезизвестни лица, по отношение на които даже и на оглед не се явяват заинтересовани лица", обясни Боряна Жилова, директор "Продажби" в НАП. Данъчните очакват голям интерес към имотите, автомобилите и към стоките от благородни метали. Сред най-търсените са иззетите оръжия и боеприпаси. "Ако първата продажба е неуспешна, разбирайте - не се яви нито един кандидат, цената автоматично се намалява с 20%. Това може да се повтаря толкова на брой пъти, докато се стигне до практически 50% от определената от оценител начална тръжна цена", заяви говорителят на НАП Росен Бъчваров.
Данъчните все по-активно навлизат и в бизнеса с недвижими имоти. Повече от 35 търга за продажба на движими и недвижими активи на длъжници ще проведе приходната агенция в София до края на годината. Ще бъдат предложени 20 имота от различни части на страната. Сред тях са жилища и гаражи в престижни столични квартали, в Банско, Лозенец и други градове, административни сгради в Кюстендил, Елин Пелин и София. Предстои и нов търг за три новопостроени луксозни еднофамилни къщи в голф комплекс "Лайтхаус ризорт".
15:48 | 02.09.22 г.