Необходими са комплексни усилия, реформи и мотивация, за да могат храните и напитките от качествено българско производство да успеят да се наложат на пазара у нас, който от няколко години е "залят" от вносни продукти. Около тази теза се обединиха представители на браншови асоциации в българската хранителна индустрия днес, по време на дискусия, засягаща настоящата ситуация на пазара на храни и напитки, както и бъдещето на бранша.
Срещата предшества поредното издание на СИХРЕ (специализирана изложба за хотелиерско и ресторантьорско оборудване), което за първа година се организира паралелно с международните специализирани изложения - Интерфуд и Дринк, Месомания, Светът на млякото, Булпек и Салон на виното.
Във форума участваха различни браншови организации от сферата на хотелиерство, ресторантьорство, млеко- и месопроизводство, хлебопроизводство и сладкарство и др. От страна на държавата единственият представител беше Българската агенция по безопасност на храните.
Първи в дискуксията се включи председателят на Управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите в България Кирил Вътев, който очерта като основен проблем на хранителния бранш у нас големия внос на храни и напитки от чужбина. „Докато сме ориентирани към вноса на евтини стоки от чужбина, икономиката ни ще потъва“, заяви той.
Вътев коментира, че хотелиерството и ресторантьорството у нас са на много високо ниво, но рекламните кампании, които се правят с цел популяризиране на страната ни, като туристическа дестинация винаги наблягат върху факта, че България е много евтина дестинация за чуждестранния турист.
Неговото мнение защити Марияна Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите в България, която застана зад убеждението, че хранителната индустрия у нас към момента е водещ двигател при ръста на брутния вътрешен продукт, а няма стимули за развитието й.
"Не можем да продължаваме да търсим българското в шопската салата, когато на трапезата ни имаме краствици от Бразилия, сирене от Франция и домати от Турция", каза та. И допълни, че няма как потреблението у нас да бъде развито, а и да бъде достигнат по-висок стандарт на качество, ако българският потребител не изгради доверие към родното производство.
В тази връзка Кукушева допълни, че българинът масово престава да яде български хляб главно заради "митове", отностно неговото качество, които се носят в общественото пространство. "Ако допреди десет години у нас всеки човек на ден е консумирал средно около 300 гр хляб, то днес това количество е значително по-малко – около 120-150 гр", каза тя.
23:10 | 08.09.22 г.