Ако държавната политика в областта на болничното здравеопазване не се промени, до края на годината се очаква още общински болници да бъдат закрити. Това прогнозираха представители на Сдружение на общинските болници в България, съобщи БТА.
Работата „на парче” за спасяване на отделни болници не върши работа, смятат представители на общинските лечебни заведения. Те настояват да се възстанови възможността за реална конкуренция и равнопоставеност между лечебните заведения, както и да се разработи цялостна национална здравна стратегия.
Според тях е налице целенасочена държавна политика за закриване на общинските болници. Тезата, че общините не са достатъчно ангажирани и болниците имат лош мениджмънт е опит да се прехвърли отговорността "от болната глава - на здравата", заяви д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването. По думите му закриването им е заявена държавна политика, която се подкрепя с действия още от 2009 г.
Закриването на общинските болници е груба грешка, те имат денонощен режим на работа, диагностична апаратура и специалисти, които не могат да се осигурят от спешните или медицински центрове, в които искат да ги преобразуват, заяви и д-р Атанас Атанасов, управител на МБАЛ-Нови Пазар.
Ръководителите на лечебните заведения са изправени пред нарастващи разходи и намаляващи приходи, което прави невъзможно ефективното им управление.
Жителите на страната са целенасочено неравнопоставени в достъпа до здравеопазване, каза д-р Цветомир Цветков, управител на МБАЛ-Поморие. С най-добра обезпеченост за здравеопазване са областите София-град, Пловдив, Плевен и Варна, следвани от Пазарджик и Монтана, посочи той, цитирайки официални данни.
С най-лоша обезпеченост са областите Добрич, Видин, Перник, Силистра и София-област. На един жител на столицата се падат 129 лева за болнична помощ годишно, а в Преслав сумата е 17,50 лева, в Средец – 16,59 лева, посочи Цветков. Тези показатели трябва да се изравнят, няма "втора ръка" хора, добави той.
10:07 | 14.09.22 г.