Прави впечатление, че дебатът за размера на обезщетенията за раждане и отглеждане на дете до 2-годишна възраст се насочва към темата колко “лесно” е да си майка в България, вместо към необходимите реформи в системата, така че парите да се насочват по-ефективно.
А нужда от реформи има. Всички сме свидетели на това как майчинството, детските надбавки и социалните помощи може да се експлоатират като вид бизнес и източник на постоянни доходи. Това допълнително източва осигурителната система, която и без това отдавна е изпаднала във финансов колапс.
Основният аргумент, с който се иска увеличение на майчинството, е че то е под възприетата от държавата линия на бедност и не стига за отглеждането на деца. Донякъде той е състоятелен, защото обезщетението замества в известна степен изгубения доход на единия родител, който си остава вкъщи, за да се грижи за детето. Същевременно единственият мотив на правителството да държи този доход в размер на 240 лева е липсата на средства за увеличаването му.
Наскоро от Института за пазарна икономика (ИПИ) обаче изчислиха, че родителите всъщност внасят около четири пъти по-малко в осигурителната система, отколкото получават за отглеждането на две деца до 2-годишната им възраст. Увеличаването на майчинството само би увеличило дупката в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ), което означава допълнително натоварване за данъкоплатеца.
Исканията за повече пари (и привилегии) явно нямат икономическа обосновка. По-аргументирано обаче би било майките да поискат по-справедливо разпределение на ограничените средства за майчинство и нормална “социална инфраструктура” за отглеждане на децата, така че не само да имат стимул, но и физическа възможност по-бързо да се върнат на работа.
Държавата (в лицето на съвкупната общност от българските данъкоплатци) не е длъжна да отглежда години наред децата на някого, на когото не му се работи. Държавата (в лицето на институциите от законодателната и изпълнителната власт) обаче може да създаде по-благоприятни условия за младите родители, като изпълнява политики за подобряване на бизнес средата, откъдето ще дойде повишението на доходите им, и да стимулира по-бързото връщане на майките на пазара на труда без да ги кара да избират между децата и работата.
Същите тези институции е редно да поработят за намаляването (даже – елиминирането) на проблемите, с които родителите се сблъскват от люлката до навършването на пълнолетието на детето, че и след това.
Система на изкривена “щедрост”
Въпреки че размерът на майчинството е меко казано смешен, жалък и нелеп, системата в момента всъщност насърчава жените да си стоят вкъщи и да получават своеобразна заплата за това. Оттук изниква логичният въпрос – колко трябва да взимаш, щом не произвеждаш нищо?
За никого не е тайна, че всяка бъдеща майка може да се снабди с болничен лист и практически да не работи по времето на цялата си бременност без да има реален здравословен проблем или заплаха за нейното здраве или живота и здравето на детето й.
04:08 | 14.09.22 г.