Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова призна за проблем с търговете за лекарства, които се провеждат от болниците, съобщи Dnes.bg.
По време на конференция на болничните фармацевти, която се е провела днес в Пловдив, Атанасова е коментирала, че болниците са натрупали 340 млн. лева дългове, повечето от които са към фармацевтични компании.
Това е причината пък бизнесът с лекарствата да отказва да участва в тръжните процедури за доставка на медикаменти, организирани от болниците.
Здравният министър е допълнила, че се обмислят различни варианти за решение на проблема.
Припомняме, че Министерството на здравеопазването (МЗ) реши преди близо две години да децентрализира търга за скъпоструващите лекарства за онкоболните с мотива, че така ще осигури по-бърз достъп на пациентите до лечение.
Търговете за лекраствата, прилагани при лечението на онкологични заболявания и при диализа, бяха прехвърлени към лечебните заведения, докато медикаментите за пациенти след трансплантация, с редки заболявания и за хормоналната терапия при онкологични заболявания се поеха от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Дотогава здравното министерство провеждаше процедурите за доставка на лекарствата за онкологично болните на базата на прогнозни количества, което редовно водеше до недостиг на препарати на пазара.
Оказа се обаче, че болниците също трябва да правят прогнози за броя онкоболни пациенти, които да лекуват, което отново доведе до хаос.
Още с “раждането” на идеята за прехвърлянето на част от търговете за лекарствата към болниците от пациентските организации предупредиха, че се очакват спънки и проблеми при лечението на стотици пациенти. Неправителствените организации настояваха всички лекарства да се плащат от здравната каса, тъй като тя отпуска пари само на конкретните пациенти без да й се налага да планира и прогнозира броя на лекуващите се.
Месеци по-късно стана ясно, че нито един кандидат не се е явил на децентрализираните търгове за лекарства в болници в по-отдалечени краища на страната. Така онкодиспансерите трябваше пряко да се договорят с доставчиците, за да си осигурят медикаментите, като в някои случаи лечебните заведения правеха компромис и с по-високата цена на лекарствата.
Много пациенти също така се насочваха към районните им диспансери по постоянна адресна регистрация. Това се оказа проблем за онкоболните, които трябваше да минат втора вълна на химиотерапия, но се оказа, че много от тях нямат достъп до лекувалите ги лекари.
21:04 | 11.09.22 г.