Внимателно с гарантирания минимален доход

В отговор на поскъпващата електроенергия се чуха дежурните призиви на КНСБ за пропорционално вдигане на гарантирания минимален доход (ГМД), чрез който се определя размерът на голяма част от социалните плащания.

На пръв поглед вдигането на гарантирания минимален доход през следващата година изглежда едва ли не задължителен политически ход. Повишаването на разходите за социално подпомагане обаче, дори в случай че не доведе до кой знае каква допълнителна тежест за бюджета, трябва да бъде внимателно обмислено поради трудно обратимия характер на политиките в тази сфера, коментира Явор Алексиев в статия, публикувана в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.

Всяка една идея за ревизия на социалните плащания в посока повишаване на отпусканите помощи трябва да върви ръка за ръка с опити за подобряване на целенасочеността на социалните програми. Нужно е да се гарантира максимално ефективното насочване на бюджетните разходи към хората, които най-много се нуждаят от тях, а това е нещо, с което, както и министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов признава, още не можем да се похвалим. От данните за динамиката на броя на подпомаганите лица и семейства по различните програми през последните години е видно, че основният определящ фактор са именно промените, които законодателят въвежда в Закона за социално подпомагане и правилника за прилагането му, както и в другите нормативни актове в областта на социалното подпомагане.

Нивото на гарантирания минимален доход се определя административно от правителството. Гарантираният минимален доход не е променян от 2009 г. насам, когато нивото му беше фиксирано на 65 лв. Ефектът от евентуалното повишаване на ГМД ще окаже влияние най-вече върху размера на средствата, отпускани за социално подпомагане на най-бедните в страната.

Трябва да се има предвид, че нивото на ГМД е определящо при редица плащания, като такива за преустройство на жилище, за закупуване на лично моторно превозно средство от хора с увреждания, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни и битови нужди и др.

Друг ефект от повишаването на гарантирания минимален доход ще бъде повишаване на броя на лицата, които имат право да получават споменатите вече помощи за отопление. Това е една от причините, поради които е малко вероятно да видим действително покачване на ГМД преди изтичането на срока за подаване на молби през октомври тази година. При запазването на текущия брой на бенефициентите по програмата за отоплителни помощи, приетото отчасти в отговор на исканията на КНСБ повишение на месечната помощ от 57,92 на 65,72 лв. ще струва на бюджета около 9 млн. лв. В комбинация с въведените преди последния отоплителен сезон промени, позволяващи на лица, продали имот през последните пет години срещу заплащане, ненадхвърлящо 3900 лв. (60 пъти ГМД), повишаването на самият ГМД ще доведе до нови потенциални молби за отпускане на такава помощ.

Компенсация за поскъпналата електроенергия ще има само по време на предстоящия отоплителен сезон (ноември 2012 г. - март 2013 г.) под формата на повишаване на целевата помощ за отопление. Време за недомислени предизборни маневри, обаче все още има, а с наближаването на изборите изкушението за популярни решения ще става все по-силно, поради което темата определено заслужава внимание, заключава Явор Алексиев. Ако ГМД бъде увеличен от 65 на 75 лв., това ще означава, че всички пенсионери, които живеят сами и получават пенсия под 205 лв. (216 лв. за лицата над 75 г.) ще имат право да получат помощи за отопление, стига да отговарят на споменатите изисквания за продажба на имот, размер на жилището и др. В момента тази граница е съответно 178 лв. за лицата над 65 г. и 187 лв. за лицата над 75 г., посочва Алексиев.

Какъв е правилният подход при повишаването на социалните плащания?

Внимателното използване на инструменти като гарантирания минимален доход е важен фактор за стабилността на социалната система. В общия случай неговото покачване трябва да следва темпа на повишаване на благосъстоянието на обществото. Увеличаването му с предизборни цели, без внимателен анализ на ефекта му, може да доведе до прекомерно разширяване на броя на хората с достъп до помощи. С оглед на големината на сивия сектор в страната ни една такава ревизия трябва задължително да заложи допълнителни проверки на реалното благосъстояние на бенефициентите.

Социалната помощ е хубаво нещо за домакинства, изпаднали във временно затруднение или за хора в неравностойно положение. Временните сътресения на пазара на труда и несигурността в икономиката обаче ги превръщат в апетитна цел за престой на хора, които нямат действително работа там. С оглед на мудния икономически ръст, бързо застаряващото население на страната ни и структурата на системата за социално подпомагане, през идните години последната ще бъде подложена на още по-голям натиск, който ще е истинско предизвикателство за нейната адаптивност, капацитет и ефективност.