Безработицата, свитата заетост и намаляващите работни места са принудили все повече българи да разчитат на доходи от пенсии и помощи.
Обобщени данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че през 2010 г. делът на населението, което е живяло под прага на бедност (273 лева за годината), се е увеличил до 22,4%, при 20,7% през 2009 г.
Статистиката сочи, че делът на бедните се повишава значително – до 40,7%, като в случая процентът се изчислява на база на общите доходи, от които са изключени социалните трансфери и пенсиите. Ако от доходите на домакинствата се изключат само социалните трансфери без пенсиите, то делът на бедните през 2010 г. е бил 27,3%.
От националната статистика подчертават, че относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица и пенсионерите. През 2010 г. най-голямо увеличение на риска от бедност спрямо предходната година се наблюдава сред икономически неактивните лица – с 3,5 процентни пункта, и сред безработните – с 3,1 процентни пункта.
През 2010 г. делът на бедните сред заетите лица се е задържал на ниво от 7,7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително пет пъти по-висок от работещите на пълно работно време.
Също така повече от половината от работещите с начално и незавършено начално образование са бедни, а сред работещите с основно образование делът на бедните е 27,8%. Разликата между дела на работещите бедни с висше и работещите бедни с начално или незавършено начално образование е над 45 пъти, изчисляват от института.
През 2010 г. се наблюдава и увеличение на хората, които се самоопределят като живеещи в материални лишения, до 43,6% населението, докато през 2009 г. техният дял е бил 35%.
Над три четвърти от българските домакинства не са си позволили едноседмична почивка, повече от половината не са можели да консумират месо, пилешко или риба всеки втори ден от седмицата, а над две трети са имали затруднения с посрещането на неотложни разходи, сочи статистиката.