Въпреки че парламентарният вот е чак догодина, в последните месеци силно замириса на избори. Икономиката все още е скована в криза, но това не пречи на правителството рязко да смекчи тона и да заговори (както винаги се случва преди избори, без значение от цвета на властта и икономическата обстановка) за доходите, цените и инструментите за въздействие върху тях.
Тази година темата няма как да не е номер 1, след като цените на храните достигнаха рекорди заради сушата, която унищожи известна част от световната зърнена реколта, а цените на горивата в България са по-високи при цена на петрола от около 120 долара за барел, отколкото бяха при цена на петрола от 150 долара за барел.
Инструментите за увеличение на доходите, които и това правителство прилага предизборно, са до болка познати – увеличение на минималната работна заплата, на пенсиите и на осигурителните прагове, като погрешно се пренася въздействието им върху частния сектор.
Инструментите за понижение на цените, с които кабинетът се похвали, са административно наложена „промоция“ в няколко големи хранителни вериги, както и намеци на отделни министри за възможно налагане на таван на цените на определени стоки, диференциране на ДДС поне върху лекарствата и понижаване на акциза върху горивата.
Не изглеждаше обаче някой от министрите да си дава сметка какъв е реалният ефект от играта им на демагогия – картел под държавна егида, изземване на още пари от бизнеса и никакъв реален положителен ефект за хората.
Цените
Държавната промоция на определени стоки в няколко големи търговски вериги, шумно рекламирана като социална мярка срещу поскъпването на храните, всъщност нарушава конкуренцията на пазара и е по-логично да доведе до свиване на производството и фалити, отколкото до благоденствие на потребителите.
Първо, замразяването на цените поставя в по-изгодна ситуация големите вериги, защото малките търговци не могат да си позволят да ги конкурират и да продават под себестойност дори само при основните стоки от първа необходимост.
Дори и замразяването на цените да имаше някакъв социален ефект, то той е ограничен само до големите градове и населените места, в които оперира някоя от участващите в промоцията вериги.
Жертва на промоцията са и производителите, които отдавна настояват за промени в Закона за защита на конкуренция и ограничаването на злоупотребите с т. нар. значителна пазарна сила, с която разполагат търговските вериги заради силната концентрация на пазара.
Отдавна производители и дистрибутори се оплакват от натиска на веригите да свалят цените, защото конкуренцията между търговците на силно ограничения български пазар е изключително жестока. Битката за клиенти между търговските вериги се изостря все повече, защото на малкия български пазар навлязоха много играчи. За да удовлетворят исканията им за все по-ниски и по-ниски цени, производителите или трябва да свалят качеството, или да се откажат от присъствие в големите магазини, или просто да работят на загуба, докато не фалират.