Неравен млечен път
в. Капитал Daily
Високите разходи на млекопреработвателите са намалили печалбата им и доста от тях са завършили миналата година на загуба. Това показват финансовите отчети на предприятията от сектора за 2011 г. Тенденцията е подобна на тази в много други бизнеси – високите цени на суровините и ниските доходи на населението водят до изтъняване на печалбата или дори до загуба. Макар че повечето компании от млечния сектор са повишили продажбите си, приходите им са били изядени от ръста на средствата, които е трябвало да похарчат за основните си суровини и материали.
Допълнително утежнение е и изплащането на банкови заеми – още преди задълбочаването на кризата повечето дружества инвестираха в разширение на производството си и обновяването му, а финансирането обикновено е със заемни средства. Справка в Търговския регистър показва, че немалко фирми са заложили в банки цялото си предприятие или части от него. Като цяло в сектора не са оптимисти за настоящата година, а повечето компании смятат, че мерките на правителството със замразяване на цените на определени стоки може да има само негативен ефект.
Само един кандидат е обжалвал решението за "Българския Лувър"
в. Капитал Daily
Изборът на строител на Националния музеен комплекс в София, добил популярност като "Българския Лувър", очаквано е бил обжалван, след като осем от девет оферти бяха отхвърлени от Министерството на културата и за победител беше избрана "Главболгарстрой". Неочаквано обаче възражение е подадено само от един от отпадналите кандидати - консорциумът "Галчев - Енемона", показва справка на сайта на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
От министерството не можаха да кажат докога е срокът за обжалване, но според някои от участниците той вече е изтекъл. Решението за избор на победител беше подписано от министър Вежди Рашидов на 27 юли, а по закон жалби се подават до десет календарни дни.
България ще настоява за поне 3.6 млрд. лв. за регионално развитие до 2020 г.
в. Сега
През следващия програмен период България се надява да увеличи бюджета на оперативна програма "Регионално развитие" поне с 15%. Това означава ресурс от 3 600 650 000 лв. Парите обаче ще зависят от това какво ще се финансира по програмата за развитие на селските райони. Около 60% от средствата ще се насочат към градовете за енергийна ефективност на жилищата, спортна, културна и образователна инфраструктура, интегриран транспорт. След 2014 г. суми за регионално развитие най-вероятно няма да се насочват за изграждане и ремонт на пътища, обясни приоритетите ръководителят на управителния орган на ОПРР Деница Николова.
Брюксел ще промени и начина, по който се отпуска европейското финансиране. То ще се дава на базата на интегрираните планове за развитие на 36-те големи български града, които получиха общо 8.5 млн. лв. за това. Всеки от тях трябва да се раздели на минимум три зони - за социално и за икономическо развитие и публична. Това трябва да се случи до 23 септември. Николова не каза какво следва, ако местните власти не успеят да спазят сроковете.
Министерствата крият заплатите в бордовете
в. Сега
Девет от общо 15-те министерства имат действащи търговски дружества с бордове. Това показват обобщените данни от отговорите на запитвания към ведомствата от независимия депутат Димитър Карбов за броя, състава и заплащането на подобни органи. От повечето отговори обаче не става ясно колко точно се охарчва държавата за заплати на членовете на бордове. Половината ведомства не посочват конкретни суми, а само цитират общите условия по закон, чрез които те се определят. И само три - икономическото, културното и образователното, дават броя на държавните служители в бордовете.
От 2009 г. насам по решение на тройната коалиция министри, зам.-министри и държавни служители не могат да получават възнаграждения от участието си в бордовете на търговски дружества. По-късно пък ГЕРБ на Бойко Борисов сложи таван на парите, които могат да получават останалите членове на управите. Така от септември 2010 г. насам месечното възнаграждение на член на борд не може да надхвърля 5-кратния размер на минималната заплата, което прави 1350 лв.
Ръст на даренията от благотворителни каузи
в. Новинар
Даренията от компании, фондации и граждани при различни благотворителни каузи през 2011г. се равняват на 104 304 174 млн. лв. Това съобщиха от Български дарителски форум, като отчитат, че това е ръст с 4.95% в сравнение с 2010 г. Корпорациите са заделили за благородни инициативи сумата от 59 864 016 лева. Най-много са даренията за бюджетните предприятия - 25 623 038 лв., а за здравните заведения са отпуснати 7 875 269 лв.
Лондонският бизнес проявява интерес към енергетиката ни
в. Новинар
Финансисти от Лондонското сити са проявили интерес към възможността за приватизация на Българския енергиен холдинг и пристанището във Варна. Това стана по време на среща на президента Росен Плевнелиев с представители на финансови институции в британската столица. Бизнесмените посъветвали българската делегация да инвестира повече във високи технологии. Те похвалили икономическата картина у нас, като дори я определили като "перфектна".
Държавният глава пък използва подобрената инфраструктура у нас като основен коз за привличане на чужди инвестиции. Новите пътища и магистралите предоставяли възможността за получаване на концесия на част от родните летища и пристанища. Плевнелиев акцентира и върху възможността за инвестиции в енергетиката. За пример той даде множеството газови проекти, които ще осигурят диверсификация на доставките на синьо гориво за България. "Не искаме да сме зависими само от една тръба", коментира Плевнелиев.
08:06 | 12.09.22 г.